Рийд вече беше на верандата, когато Джуниър го избута настрани. Той падна назад по стълбите. Направи неуспешен опит да хване приятеля си за глезена.
— Джуниър, не можеш да я спасиш! — изрева с все сила.
Джуниър се обърна и го погледна.
— Този път Рийд, наградата ще бъде за мен.
И като му от прави най-очарователната си усмивка, се втурна вътре в горящата къща.
Епилог
— Помислих, че може да си тук.
Рийд се престори, че не забеляза появата на Алекс, докато тя не го заговори. Изгледа я през рамо, след това погледна към двата пресни гроба. За миг настъпи тягостна тишина. После той каза:
— Обещах на Енгъс, че ще идвам всеки ден тук и ще се грижа за тях. Той все още не се е съвзел.
Алекс се приближи до него.
— Отбих се да го видя днес следобед. Опита се да бъде любезен с мен — отбеляза тъжно тя. — Има право да скърби.
— Сигурен съм, че е оценил твоето посещение.
— Аз пък не съм много сигурна.
Рийд се обърна и я погледна в очите. Тя нервно отметна косата си, разрошена от силния вятър.
— Ако никога не бях идвала тук, ако не бях подновявала това дело…
— Не се упреквай отново, Алекс — прекъсна я ядосано. — Не си виновна за нищо. Никой не е предполагал, че Сара Джоу с психично болна, дори Енгъс, който е живял с нея толкова време. Джуниър… Е… — той млъкна. Гърлото му изведнъж пресъхна.
— Ще ти липсва, нали?
— На теб липсва ли ти? — повтори той въпроса й с равен глас. — Глупаво копеле. Да влезе в горяща къща, която всеки момент ще се срути върху главата му. Само един глупак би постъпил по такъв начин.
— Знаеш защо го направи, Рийд. Мислеше, че така трябва.
Сълзите, които блестяха издайнически в очите на Рийд, й причиниха неимоверно голяма болка. Искаше й се да ревне с глас. Пристъпи напред и сложи ръка на рамото му.
— Ти го обичаше, Рийд. Толкова ли е трудно да го признаеш?
Той наведе очи към гроба, отрупан с цветя.
— Хората винаги говореха за това, колко ми завижда. Никой не е предполагал, че и аз му завиждах за много неща.
— Завиждал си на Джуниър?
Той кимна с глава.
— Да, завиждах му — Рийд леко се усмихна. — През по-голямата част от живота си ме беше яд на него, че има толкова задружно семейство.
— Ние обичаме хората, независимо какви са те, а не защото са такива. Поне така би трябвало да бъде.
Тя свали ръката си от рамото му и се опита да говори със спокоен глас.
— Енгъс ми каза, че възнамерява да продължи работа върху хиподрума.
— Да, той е страшно упорит.
— Твоето летище ще процъфти.
— Това би било добре. До края на годината ще напусна работа — каза той. В отговор на учуденото й изражение добави. — Подадох оставка. Не мога едновременно да бъда и шериф, и да се занимавам с летището. Крайно време е да се заловя сериозно за работа. Реших да опитам.
— Добре. Радвам се за теб. Енгъс спомена, че обмисляш съвместна дейност с него.
— Ще видим. Ще купя друг състезателен кон с парите от застраховката на Дабъл Тайм. Смятам да го обучавам сам. Енгъс ще ми помогне.
Алекс разбра, че неслучайно Рийд споменава за това пред нея. Ако играеше на комар, би заложила парите си на един бъдещ съюз между двамата. Този път печалбата би била в полза на Енгъс.
— Ти какво възнамеряваш? — попита той. — Кога ще се връщаш на работа?
Тя пъхна ръце в джобовете на палтото си и вдигна рамене.
— Не съм сигурна. Като имам предвид раните по главата…
— Между другото, те как са?
— Всичко заздравява добре.
— Не те ли боли?
— Вече не. Чувствам се отлично, но Грег ми каза да не бързам да се връщам на работа. Знае какво ми се струпа на главата — Алекс започна да рови в пръстта с токчето на ботуша си. — Не съм сигурна дали изобщо искам да се върна там. — Долавяйки изненадата му, се усмихна. — Може би ще ти се стори забавно, шерифе, но ми се струва, че от мен би излязъл добър адвокат. Бих могла да опитам да защитавам интересите на несправедливо обвинените в съда.
— Обществен защитник?
— Възможно е.
— Къде?
Тя го погледна право в очите.
— Не съм решила още.
Рийд също започна да рови в пръстта с ботушите си.
— Прочетох статията ти във вестника. Много мило от твоя страна, че си решила да приключиш следствието поради липса на доказателства — каза той тихо.
— Така няма да има причина за оспорване на първоначалното съдебно решение, нали?
— Наистина няма. Още повече сега.
— Вероятно не е трябвало да я има още от самото начало, Рийд.
Той вдигна глава и я измери с поглед.
— Ти беше прав, всички бяхте прави. Това разследване беше само за мое удовлетворение. Използвах го, за да докажа на хората, че баба ми не е била права — тя си пое дъх и продължи. — Твърде късно е за Селина да поправи грешките си, но аз наистина мога да се погрижа да не допускам нови.