Ръкостискането на неговия син беше по-нежно, но не по-малко сърдечно и дружелюбно. Той внимателно обхвана дланта на Алекс и каза с глас, който вдъхваше доверие:
— Аз съм Джуниър Минтън. Здравейте.
— Здравейте.
Не изглеждаше на четиридесет и три, особено когато се усмихваше. Правите му бели зъби проблясваха и имаше дяволита трапчинка на бузата. Сините очи, малко потъмни от тези на баща му, закачливо се задържаха по-дълго върху нейните, за да й покажат, че единствено тя е от значение за него измежду всички мъже в стаята.
Отдръпна ръката си, преди Джуниър Минтън да я пусне.
— Ей там е Рийд, Рийд Ламбърт.
Алекс се обърна в посоката, в която показваше Нат Честейн, и видя четвъртия мъж, когото не бе забелязала дотогава. Той продължаваше да седи отпуснато на един стол в ъгъла на стаята. Носеше протрити каубойски ботуши, чиито върхове сочеха към тавана. Ръцете му лежаха нехайно върху токата на колана. Лениво помръдна едната и с два пръста повдигна ръба на каубойската си шапка.
— Мадам.
— Господин Ламбърт — каза тя хладно.
— Седнете тук — предложи й Честейн, сочейки към един стол. — Имоджийн предложи ли ви кафе?
— Да, но аз отказах. Бих искала да преминем към целта на срещата.
— Разбира се. Джуниър, премести онзи стол тук. Енгъс! — Честейн кимна на по-възрастния мъж да седне. Когато всички се настаниха отново, прокурорът се върна на мястото си зад бюрото. — Сега, госпожице… за бога, по време на запознанството не успяхме да разберем вашето име.
Алекс заемаше централното място. Четири чифта очи любопитно се впериха в нея. За по-голям ефект тя направи малка пауза, знаейки, че името й ще предизвика странно поведение от тяхна страна. Искаше да проследи реакцията на всеки един поотделно и да я разгадае. Желанието й бе да може да наблюдава Рийд Ламбърт по-добре. Той седеше зад нея и каубойската шапка скриваше почти изцяло лицето му. Можеше да види само долната половина на брадичката му.
Пое си дъх и каза:
— Аз съм Александра Гейдър, дъщерята на Селина. След думите й настъпи пълна тишина.
Накрая Нат Честейн попита объркан:
— Коя е Селина Гейдър?
— Как не се сетих веднага? — каза Енгъс и потъна назад в своя стол като огъната детска играчка.
— Дъщеря на Селина! Боже мой, не мога да повярвам! — прошепна Джуниър. — Не мога да повярвам.
— Някой ще ми обясни ли? — помоли Нат, но никой не му обърна внимание.
Семейство Минтън открито зяпаха Алекс, търсейки по лицето й прилика с нейната майка, която бяха познавали толкова добре. С крайчеца на окото си тя забеляза, че върховете на ботушите на Ламбърт не се клатеха вече. Той събра колене и се изправи.
— Какво правихте през всичките тези години, за бога? — попита Енгъс.
— Колко години минаха оттогава? — поиска да узнае Джуниър.
— Двадесет и пет — отговори Алекс. — Била съм само на два месеца, когато баба Греъм се е преместила В Остин.
— Как е тя?
— В момента е и една частна клиника в Уейко. Болна е от рак, господин Минтън — не виждаше смисъл да щади тяхната чувствителност. — Сега е в кома.
— Съжалявам.
— Благодаря.
— Къде живяхте през пялото това време?
Алекс назова един град в централен Тексас.
— Живяхме малко там, поне доколкото си спомням. Завърших гимназия и отидох в Тексаския университет, в Юридическия факултет. Завърших го преди една година.
— Юридически факултет! Представяте ли си? Това с чудесно, Александра, чудесно! Прав ли съм, Джуниър?
Джуниър Минтън се усмихна очарователно.
— И аз така мисля. Не изглеждате така, както когато ви видях за последен път — каза шеговито. — Доколкото си спомням, пелените ви бяха мокри и нямахте нито един косъм на главата си.
Това я накара да се почувства неловко. Зарадва се, когато Нат Честейн се намеси отново.
— Не искам да ви прекъсвам, но аз все още не съм наясно.
Енгъс му обясни:
— Селина беше съученичка на Джуниър и Рийд. Всъщност те бяха много добри приятели. Когато бяха в гимназията, рядко можеше да се види само един от тях, без другите двама. Луди деца.
Внезапно погледът му помръкна и той тъжно поклати глава.
— Селина умря. Неприятна история — за момент той замълча. — Както и да е, за първи път чуваме нещо за Александра, от както нейната баба — майката на Селина — напусна града заедно с нея. Много се радвам, че се върнахте отново в Пърсел.
— Благодаря, но… — Алекс отвори куфарчето си и извади един илик. — Не се връщам тук за постоянно, господин Минтън. Всъщност, дойдох по работа — каза тя и подаде плика на прокурора, който го погледна, учудено.