— По работа? Когато Грег ми се обади и ме попита дали бих помогнал на един негов помощник, той ми спомена за преразглеждане на някакво дело…
— Всичко е тук — каза Алекс, кимвайки с глава към плика. — Предполагам, че внимателно ще прегледате съдържанието и подробно ще се запознаете с него. Грег Харпър моли за пълно сътрудничество и помощ от страна на вашия офис и местните законодателни органи, господин Честейн. Той ме увери, че ще се съобразите с продължителността на моето разследване.
Тя затвори коженото си куфарче с рязко щракване — знак, че се кани да тръгва.
— Разследване?
Областният прокурор Честейн се изправи на крака. Семейство Минтън също станаха.
— Да не работите за комисията по надбягванията? — попита Енгъс. — Казаха ни, че ще бъдем проучени внимателно, преди да получим разрешително за хазарт, но аз мислех, че вече са ни одобрили.
— Смятах, че всичко с уредено, с изключение на формалностите — добави Джуниър.
— Доколкото знам, е така — каза им Алекс. — Моето разследване няма нищо общо с комисията по конните надбягвания, нито пък с получаването на разрешително за хазарт.
Възцари се мълчание и тъй като тя не продължи, Честейн попита:
— Тогава с какво е свързано това разследване, госпожице Гейдър?
— Подновявам дело за убийство отпреди двадесет и пет години. Грег Харпър моли за вашата помощ, господин Честейн, тъй като престъплението е било извършено в Пърсел.
Погледна Енгъс право в очите, след това Джуниър. Накрая се загледа в шапката на Рийд Ламбърт.
— Възнамерявам да разбера кой от вас е убил майка ми.
Глава II
Алекс съблече сакото на костюма и го захвърли на леглото в стаята си в мотела. Цялата беше потънала в пот и коленете й трепереха. Повдигаше й се. Сцената в офиса на областния прокурор я беше развълнувала повече, отколкото бе допускала.
Беше напуснала кабинета с високо вдигната глава. Каза довиждане на Имоджийн с усмивка на лицето, понеже разбра, че тя явно е подслушвала на вратата, защото я гледаше втренчено и със зяпнала уста, когато мина покрай нея на излизане.
Беше репетирала хиляди пъти последните думи и успя съвършено да ги изпълни. Срещата бе преминала точно така, както я беше планирала, и сега изпитваше голямо облекчение, че всичко свърши.
Започна да съблича дрехите си една по една. Харесваше й да мисли, че най-лошото е зад гърба й, но се страхуваше от това, което я очакваше. Тримата мъже, с които се беше срещнала през деня, нямаше да останат безучастни. Щеше да й се наложи отново да се изправи срещу тях и тогава може би те нямаше да се радват, че я виждат.
Енгъс изглеждаше доста благоразположен на пръв поглед, но Алекс знаеше, че никой в неговото положение не би могъл да бъде толкова безобиден, както той се опитваше да се преструва. Все пак беше най-богатият, най-силният човек в областта. Човек не можеше да постигне всичко това, ако притежава само качества на добър бизнесмен. Трябваше да води жестока битка, за да запази постигнатото.
Джуниър беше очарователен мъж и знаеше как да се държи с жените. Годините явно са били благосклонни към него. Не се беше променил много от снимките му като юноша, които беше виждала. Знаеше също, че той използва добрия си външен вид като свое предимство. Не би било много трудно да го хареса, както не би било трудно и да го заподозре в убийство.
Най-трудно й беше да разбере що за човек е Рийд Ламбърт, защото впечатленията й от него бяха съвсем оскъдни. За разлика от останалите мъже в стаята, него не беше в състояние да го гледа в очите. Мъжът Рийд изглеждаше много по-упорит и силен от момчето Рийд на снимките в албума, който баба й пазеше от ученическите години на майка й. Първото й впечатление беше, че той е навъсен, недружелюбен и опасен.
Беше сигурна, че един от тези мъже е убил майка й.
Селина Гейдър не е била убита от обвинения в това Бъди Хикс. Мърл Греъм беше втълпявала това на Алекс като катехизис през целия й живот.
— Всичко зависи от теб, Александра. Трябва да се поставят нещата на местата им — повтаряше почти всеки ден баба й. Или: — Това е най-малкото, което можеш да направиш за майка си.
В такива моменти тя обикновено поглеждаше към някоя от многото снимки на Селина, поставени в рамки из цялата къща и започваше да плаче. Внучката й с нищо не можеше да попречи на това.
Допреди няколко седмици обаче Алекс не знаеше кого подозира Мърл в убийството на дъщеря си. Мигът, в който разбра това, бе най-тежкият в живота й.
След спешното обаждане на лекаря от частната клиника в Уейко Александра се отправи веднага натам. Помещенията в клиниката бяха чисти, тихи и препълнени с лекари специалисти, които се грижеха за болните. Пенсията на Мърл от телефонната компания, където беше работила през целия си живот, стигаше за разноските по лечението. Въпреки модерното оборудване, по коридорите се усещаше миризмата на старата постройка.