Выбрать главу

Когато тя свърши, Грег сви неодобрително вежди и запали цигара от предишната, която бе изпушил почти до филтъра.

— По дяволите, Алекс, нали не искаш да кажеш, че семейство Минтън са замесени в това дело? Баба ти наистина ли вярва, че един от тях е убил майка ти?

— Да. Или техният приятел — Рийд Ламбърт.

— Имали ли са повод?

— Мисля, че не — отговори Алекс уклончиво. Не искаше да му каже, че баба й смяташе нея виновна за смъртта на Селина. — Явно мама е била близка приятелка с тях.

— Тогава защо е трябвало някой от тях да я убива?

— Ето това искам да разбера. Много е важно за мен.

— Ти имаш само съмнения.

— Това с нещо по-силно от съмнение.

— Сигурна ли си, че не го правиш от лични подбуди?

— Разбира се, че не — обиди се Алекс. — Ще водя това следствие съвсем обективно. Ако Бъди Хикс се е явил на съдебен процес и е бил осъден, тогава не бих повярвала на думите на баба Греъм. Но всичко е в архивите на съда.

— Как е станало така, че тогава тя не е вдигнала шум около убийството?

— Аз самата често съм я питала. Не е имала много нари, била е заставена да мълчи и се е страхувала от машинации в съда. Освен това убийството я е изтощило. Малкото, което й е останало, е използвала, за да ме отгледа.

Сега на Алекс й стана ясно защо баба й я беше тласнала към юридическата професия и какво очакваше от нея. В училище изпъкваше над всички и завърши Юридическия факултет в десетката на най-добрите от своята група. Правото беше професията, която Мърл беше избрала за нея, но за щастие това беше област, която интригуваше Алекс и й доставяше удоволствие. Беше добре подготвена да направи това, което се очакваше от нея.

— Баба ми е била само една вдовица, останала с бебе, за което да се грижи — каза тя. — Не е могла да направи почти нищо, за да оспори компетентността на съдията, който е разпитвал Хикс. Тя опаковала нещата си и с парите, които имала, напуснала града, където никога вече не се върнала.

Грег погледна ръчния си часовник, стана и изпъна сакото на костюма си.

— Не мога да подновя дело за убийство, без да разполагам с никакво ново доказателство или друга вероятна причина. Ти го знаеш много добре. Не те измъкнах направо от факултета просто така. Е, трябва да призная, че и сексапилният ти задник имаше значение.

— Благодаря.

— Виж, Алекс, услугата, за която ме молиш, не е съвсем безобидна — каза той. — Няма смисъл да говорим глупости, след като добре знаем кои са тези момчета. Преди да се намеся, аз трябва да съм запознат по-добре с твоите подозрения и брътвежите на баба ти.

Тя го последва до вратата на офиса.

— Хайде, Грег. Мислиш само за себе си.

— Права си, постоянно мисля за това.

Неочакваното му признание не й даде възможност да маневрира.

— Поне ми разреши да го разследвам, докато не съм заета активно с други дела.

— Знаеш колко недовършена работа имаме. Не можем да изпращаме навреме всички дела в съда, както досега…

— Ще работя извънредно. Няма да пренебрегвам другите си задължения. Знаеш добре, че няма да го направя.

— Алекс…

— Моля те, Грег!

Разбра, че той искаше от нея да оттегли молбата си, но нямаше намерение да се предава. Предварителното проучване възбуди любопитството й като следовател и усили отчаяното й желание да докаже, че баба й греши. Това оправдаваше упорството й.

— Ако скоро не стигна до нещо определено, ще се откажа.

Той изучаваше напрегнатото й лице.

— Защо не задоволиш чувството си на безсилие, като преспиш с някого, както правят всички останали? Поне половината от момчетата в града са ти навити, били те женени или ергени.

Тя го погледна със смразяващ поглед.

— Добре — отстъпи Грег. — Можеш да направиш твоето разследване, но само през свободното си време. Ела при мен с нещо конкретно. Ако искам да спечеля избирателите, не мога да си позволя да действам като глупак, а и хората от тази кантора също. Сега закъснявам за обяда. Довиждане.

Папката с делото беше доста дебела, а времето, което можеше да отдели за разследване на убийството на майка си, беше твърде ограничено. Препрочиташе по няколко пъти всичко, което й попаднеше под ръка — изрезки от вестници, преписи от разпита на Бъди Хикс — докато не научеше фактите наизуст.

Те никак не бяха много. Господин Бъди Хикс, душевно болен, е бил арестуван близо до мястото на убийството и по дрехите му е имало кръв от жертвата. В него е намерен хирургически инструмент, с който, както се твърди, той е убил жертвата. Разпитът продължил няколко дни. Съдията Джоузеф Уолис обявил Хикс за неспособен да се яви на съдебен процес и се ограничил да го изпрати в приют за душевноболни.