Изглеждаше като дело, което съвсем закономерно е било спряно. Точно когато започна да вярва, че Грег е прав и че напразно търси улики, откри един любопитен факт в показанията на психиатъра. След като го проследи внимателно, Алекс отново се яви пред Грег.
— Открих нещо! — извика победоносно.
Грег я погледна навъсено.
— За Бога, не крещи толкова и престани да тряскаш книжата по бюрото — промърмори през гъстия облак от дим. После дръпна от цигарата си, след което отпи една глътка от кафето на масата. — Как прекара уикенда?
— Чудесно и далеч по-ползотворно от теб. Прочети това.
Той отвори досието и бегло погледна съдържанието с присвити очи.
— Хм… — Първоначалното прочитане му беше достатъчно, за да прикове вниманието му. Като се облегна назад и вдигна краката си на бюрото, той го препрочете по-внимателно.
— Това е от лекаря на приюта за душевноболни, където е бил изпратен Хикс, така ли?
— Да. Хикс е починал преди няколко месеца.
— Интересно.
— Интересно ли? — извика Алекс, разочарована от ироничната му интонация.
Стана, заобиколи шефа си и застана зад него, сграбчвайки развълнувано облегалката на стола.
— Грег, Бъди Хикс е прекарал в този приют двадесет и пет години за нищо!
— Ти все още не знаеш това със сигурност. Не прави прибързани заключения.
— Последният психиатър, който го е лекувал, твърди, че Бъди Хикс е бил примерен пациент. Никога не е проявявал наклонности към насилие. Не е бил сексуално извратен и според компетентното му мнение не е бил в състояние да извърши подобно престъпление и да отнеме човешки живот. Признай, че това изглежда подозрително!
Грег прочете още няколко кратки пасажа от досието и след това промърмори:
— Изглежда подозрително, но не е достатъчно.
— Дори да беше станало чудо, за такъв кратък срок нямаше да мога да намеря конкретно доказателство. Делото е отпреди двадесет и пет години. Всичко, на което мога да се надявам, за да поискам преразглеждане, е някаква вероятна, останала неизвестна причина. Признание от истинския убиец — защото аз съм убедена, че Бъди Хикс не е убил майка ми — би било просто чудо. Съвсем малки са изгледите да намеря очевидец.
— Нямаш никакъв шанс, Алекс.
— Защо?
— Ти свърши достатъчно работа вкъщи, така че би трябвало да разбереш това сама. Убийството е извършено в една конюшня във фермата на Енгъс Минтън. Кажеш ли името му, където и да е в областта, земята потреперва от страх. Дори да е имало очевидец, той не би свидетелствал срещу Минтън, защото ще си изяде хляба. Минтън управлява около дванадесетина предприятия в областта.
Грег отпи от кафето и запали нова цигара.
— Което ни довежда до друг деликатен въпрос — продължи той. — Правителствената комисия по конни надбягвания даде зелена улица на предприятията на Минтън да построят писта за стипълчейз в Пърсел.
— Запозната съм с това. Какво общо има тя?
— Ти ще ми кажеш.
— Нищо! — извика Алекс.
— Добре, вярвам ти. Но ако ти започнеш да сипеш обвинения върху една от най-влиятелните личности в Тексас, как мислиш ще се отрази това на губернатора на щата? Той страхотно се гордее със своята комисия по надбягванията. И безспорно иска всичко да върви гладко. Без дискусии и съмнителни сделки, изпипано чисто. Така че ако някой следовател със сексапилен задник започне да си отваря устата и обвини един от членовете на тази комисия в убийство, губернаторът ще бъде изритан. И ако този следовател работи в тази кантора, кой мислиш ще изхвръкне? Аз.
Алекс не оспори чутото, само каза кротко:
— Добре. Тогава ще подам оставка и ще извърша разследване сама.
— Господи, ти си ужасна. Не ми позволи да се доизкажа.
Той натисна един бутон на вътрешния телефон и извика силно на секретарката си да му донесе още кафе. През това време запали нова цигара.
— От друга страна — продължи през дима, — аз също не мога да понасям онова копеле, което живее в замъка на губернатора. Не крия това. Ще се радвам, ако го видя да се гърчи като червей. Можеш ли да си представиш само как ще се оправдава, че в подбраната от него комисия някой е замесен в убийство? — Той се усмихна под мустак. — Трудно ми е дори да си го помисля.
Алекс не хареса обяснението на Грег, но тържествуваше, че е получила неговото разрешение.
— Сега мога ли да подновя делото? — попита тя.
— Делото остава неразрешено, защото Хикс не се е явявал никога на съдебен процес — свали краката си и столът се залюля напред. — Все пак трябва да ти кажа, че правя това против убежденията си и само защото вярвам във вродената ти интуиция. Харесваш ми, Алекс. Ти доказа себе си, когато беше на стаж тук като студентка. Шегата настрана, радвам се, че работиш тук.