Погледна надолу към материала, който беше натрупала върху масата, и започна да си играе с ъгълчето на една папка.
— Все още мисля, че имаш нещо лично против тези момчета и града. Не искам да кажа, че нямаш основание за това. Просто не е достатъчно, за да искаш подновяване на делото. Ако не беше тази писмена клетвена декларация на психиатъра, бих отхвърлил молбата ти. Но помни, че докато си в играта, аз също съм застрашен. — Вдигна очи и я погледна съкрушително. — Не ме прецаквай!
— Това означава ли, че мога да отида в западен Тексас?
— Там ли беше мястото на убийството?
— Да, а какво ще стане с моите дела?
— Ще назнача стажанти, за да ги подготвят, и ще помоля за отсрочване. Междувременно ще разговарям с областния прокурор в Пърсел. Учили сме заедно в Юридическия факултет. Той е много подходящ за това, с което искаш да се заемеш. Винаги се стреми да прави услуги на хората около себе си. Ще го помоля да ти помага при нужда.
— Не се престаравай много. И не ги предупреждавай.
— Добре.
— Благодаря ти, Грег — каза тя искрено.
— Не бързай толкова. Ако се провалиш, ще се откажа от теб! Главният прокурор не крие, че се кани да ме определи за свой наследник. Искам работата и не бих имал нищо против една добре изглеждаща, елегантна дама със свободни възгледи да стане шеф на някой от моите отдели. Това би се отразило добре на избирателите — каза той и я посочи с пръст, пожълтял от никотина. — Но ако сега се провалиш, да знаеш, че никога не съм те познавал. Разбра ли добре?
— Ти си един безскрупулен кучи син.
Той само се ухили насреща й.
— Дори и майка ми не ме обичаше много.
— Ще ти изпратя картичка — каза Алекс, след което се обърна и тръгна към вратата.
— Почакай малко. Имам още нещо. Разполагаш с тридесет дни.
— Моля?
— Тридесет дни, за да се натъкнеш на нещо.
— Но…
— Само толкова мога да ти отделя, като няма да разрешавам отпуск на останалите в кантората. Дори ми се струват много, имайки предвид твоите съмнения и неубедителни доводи. Решавай — или приемаш, или оставаш тук.
— Приемам.
Той не знаеше, че интересът й към това дело беше много повече личен, отколкото предполагаше. Алекс искаше да узнае името на убиеца на майка си, преди баба й да умре. Независимо че беше в кома, то щеше да проникне по някакъв начин в нейното съзнание. Последният й час би бил спокоен и Алекс беше сигурна, че най-накрая тя ще похвали внучката си.
Облегна се на бюрото на Грег.
— Знам, че съм права. Аз ще изправя истинския убиец пред съда и когато това стане, ще бъда удовлетворена. Ще видиш, че ще успея.
— Да, да. Междувременно разбери нещо повече за секса с каубои. И си води бележки. Искам подробности за шпори, револвери и уиски.
— Развратник.
— Кокошка!… И не тряскай вратата, по дяволите!
Алекс се усмихна, припомняйки си тази среща. Не приемаше сериозно хапливите му подмятания, защото знаеше, че той я уважава като професионалист. Въпреки своята необузданост, Грег Харпър беше неин ръководител и приятел още от лятото преди първия й семестър в Юридическия факултет, когато работеше в кантората му. Сега се излагаше на риск заради нея и тя оценяваше неговото доверие.
След като получи разрешение от Грег, Алекс не си пропиля времето напразно. Само за един ден се справи с книжата и разчисти бюрото си. Напусна Остин рано и за малко се отби в клиниката на Уейко. Състоянието на Мърл беше все същото. Младата жена остави телефонния си номер в мотела в Пърсел, където можеха да я намерят в случай на нужда.
Набра домашния телефон на областния прокурор.
— Господин Честейн, моля — каза тя в слушалката на женския глас, който й отговори.
— Няма го вкъщи.
— Госпожа Честейн ли е на телефона? Трябва да говоря със съпруга ви по важен въпрос.
— Кой го търси?
— Алекс Гейдър.
Чу се приглушен смях.
— Значи това сте вие?
— Моля?
— Вие обвинявате семейство Минтън и шериф Ламбърт в убийство. Нат беше в ужасно настроение, когато се прибра вкъщи. Никога не съм го виждала толкова…
— Извинете — прекъсна я Алекс задъхана. — Шериф Ламбърт ли казахте?
Глава III
Отделът на шерифа беше разположен в приземния стаж на местния съд в Пърсел. За втори път, откакто пристигна, Алекс паркира колата си на площада и влезе в сградата.
Беше рано. В канторите на приземния стаж не беше много оживено. В средата на коридора от една стая се носеше облак цигарен дим. Няколко униформени служители се бяха събрали там и си приготвяха кафе. Един от тях говореше, но когато видя Алекс, спря по средата на изречението. Всички извърнаха глави и се втренчиха в нея. Тя се почувства не на място.