Господин Йънг извади лулата от устата си.
— Забравихте да угасите фаровете — обади се той услужливо.
Мъжът го изгледа с неразбиращия поглед на човек, на когото фаровете са му последна грижа, и махна разсеяно с ръка по посока на бентлито. Фаровете угаснаха.
— Удобно — рече господин Йънг. — Инфрачервени лъчи,нали?
Беше леко изненадан от това, че мъжът сякаш изобщо не се бе намокрил. А чантата като че ли не беше празна.
— Започна ли? — попита мъжът. Господин Йънг усети как го обзема смътна гордост от това, че веднага познаха в него баща.
— Да — отвърна той. — Накараха ме да изляза — добави той благодарно.
— Вече? Имате ли представа колко още време имаме? „Имаме“ — отбеляза си господин Йънг. Очевидно този беше доктор, който се мислеше за съродител.
— Според мен ъ-ъ… напредваме — отвърна господин Иънг.
— В коя стая е тя? — попита припряно мъжът.
— В Трета стая сме — отвърна господин Йънг. Той попипа джобовете си и напипа смачкания пакет, който, както повеляваше традицията, бе донесъл със себе си.
— Бихте ли желали да споделите с мен радостта от една пура? — попита той. Но мъжът бе изчезнал.
Господин Йънг внимателно прибра обратно пакета и се загледа замислено в лулата си. Тия доктори вечно бързаха. Работеха всеки Божи час.
Има един номер с едно грахче и три чаши, много труден за хващане — нещо подобно е на път да стане и сега, но за доста по-голям залог от шепа излишни стотинки.
Ще забавим ритъма на текста, за да можем да проследим ловкостта на ръцете.
Госпожа Дирдри Йънг ражда в родилна зала номер три. Тя ражда златокоса мъжка рожба — нека я наречем бебе А.
Съпругата на американското културно аташе госпожа Хариет Даулинг ражда в родилна зала номер четири. Тя ражда златокоса мъжка рожба — ще я наречем бебе Б.
Сестра Мери Бъбрива беше предана сатанистка от рождение. Като малка ходеше на Вещерско училище и печелеше черни звезди по краснопис и черен дроб. Когато й наредиха да се присъедини към Бърборанекия орден, тя послушно се присъедини, тъй като си беше природно надарена в това отношение и във всеки случай знаеше, че ще попадне сред приятели. Тя би могла да бъде доста схватлива, ако й се бе удала някаква възможност да се усети за това, но твърде отдавна бе проумяла, че ако си заплес, както сама се изразяваше, много по-лесно изминаваш своя жизнен път. В момента на нея й подават златокоса мъжка рожба, която ще наречем Сатана, Унищожител на крале, Ангел на бездънната преизподня, Великият звяр, наречен Дракон, Княз на Този свят, Баща на лъжата, Семе Сатанинско и Господар на Мрака.
Гледайте внимателно. Тука има, тука нема…
— Това ли е той? — попита сестра Мери, като се блещеше срещу бебето. — Но аз очаквах очите му да са някакви шантави. Червени — или зелени. Или пък да е с мънички сладички копитца. Или с опашчица на гъзенцето — рече тя и го обърна по гръб. И рогца си нямаше. Синът на Сатаната изглеждаше зловещо нормален.
— Да, той е — рече Кроули.
— Представете си само — аз държа Антихриста! — рече сестра Мери. — И как къпя Антихриста… и му броя мъничките пръстенца-сладуренца…
Сега тя говореше направо на детето, потънала в някакъв свой свят. Кроули размаха ръка пред покривалото й.
— Ало? Ало? Сестра Мери?
— Извинявайте, сър. Ама какъв е сладур! Прилича ли на татко си? Ха на бас, че прилича. Не е ли цял бащичко…?
— Не е — заяви твърдо Кроули. — А сега на ваше място бих се отправил към родилните зали.
— Като порасне, дали ще ме помни според вас? — попита мечтателно сестра Мери, докато бавно ситнеше по коридора.
— Молете се да не ви помни — рече Кроули и офейка.
Сестра Мери вървеше през болницата, гушнала в ръце Сатаната, Унищожител на кралете, Ангел на бездънната преизподня, Великия звяр, наречен Дракон, Бащата на лъжата, Семето сатанинско и Господаря на мрака. Намери една бебешка количка и го положи вътре.
Той изгука. Тя го погъделичка.
Иззад една врата надникна матронска глава. Тя каза:
— Сестра Мери, какво правите тук? Не трябва ли да сте дежурна в четвърта зала?
— Господарят Кроули рече…
— Просто си продължавайте плавно нататък — ха така, браво на добрата монахиня. Да сте мяркали някъде съпруга? Няма го в чакалнята.
— Видях само господаря Кроули и той ми рече…
— Убедена съм — рече твърдо сестра Грейс Речовита. — Предполагам, че ще е най-добре да ида да го потърся тоя нещастник. Ела я наглеждай, ако обичаш. Малко е замаяна, но бебето е много добре. — Сестра Грейс млъкна.
— Какво така мигаш? Да не би да ти има нещо на окото?