Отваря стъклената врата към салона, минава покрай сините дивани, тиковата маса и руля.
— Виула? — плахо повиква тя.
Слиза към кухненския ъгъл, взима една тенджера, но я оставя на котлона, сърцето й се разтуптява. Подава глава в голямата баня и продължава към форпика, където спят с Бьорн. Открехва, взира се в мрачната каюта, първоначално й се струва, че вижда своя огледален образ.
Виула не помръдва на ръба на леглото с ръка, отпусната на розовата възглавница от „Мюрурна“4.
— Какво правиш тук?
Пенелопе чува въпроса към сестра си: какво прави в спалнята, въпреки че вече е предусетила бедата. Лицето на Виула е мътно бяло и безжизнено, косата е мокра и разпиляна.
Пенелопе се приближава, обгръща сестра си с ръце, тихо простенва и започва да крещи:
— Виула? Какво има? Виула?
Напразно, вече е разбрала какво се е случило, сестра й лежи бездиханна, кожата не излъчва телесна топлина, нищо не е останало от нея, капчицата живец е пресъхнала. Стене с непознат глас и се препъва, отстъпвайки, раздира дрехи, блъска с рамо касата на вратата, обръща се и се затичва по стълбата.
На палубата си поема дъх, кашля и се оглежда наоколо, скована от страх. На стотина метра на брега вижда непознат мъж с черни дрехи. По някакъв начин го свързва със случката. Знае, че е онзи под сянката на моста в гумената военна лодка, същият, който се бе обърнал гърбом, когато го подминаха. Разбира, че облеченият в черно е умъртвил Виула и че все още не е приключил.
Той стои на брега и маха на Бьорн, който се е отдалечил на двайсетина метра, вика му нещо и разперва ръце. Бьорн го чува и спира, тъпче на място във водата и търси с поглед сушата.
Секундите почти замират. Пенелопе се втурва към руля, рови в кутията за инструменти, намира един нож и се затичва към кърмата.
Вижда как Бьорн бавно замахва във водата, вижда кръговете наоколо, учуденото му лице, обърнато към човека на брега. Непознатият го приканва към себе си. Той се усмихва колебливо и се отправя натам.
— Бьорн — провиква се Пенелопе с всичка сила. — Плувай насам!
Мъжът на брега се обръща към нея и се затичва към яхтата. Пенелопе прерязва въжето, подхлъзва се на мократа дървена палуба, става, спъва се, залитайки към руля, и дава газ. Без да се оглежда, вдига котвата и включва на задна скорост.
Бьорн сигурно я е чул, защото се е обърнал и плува към яхтата. Пенелопе се насочва към него, като едновременно следи облечения в черно, който е сменил посоката и тича нагоре по склона към другата страна на острова. Без да се замисля, разбира, че е спрял черната гумена лодка в северния залив.
Знае, че няма никаква възможност да го избегне. Моторът изревава, докато тя обръща огромната яхта към Бьорн. Вика му, приближава се, намалява скоростта и му подава една кука. Водата е студена. Той изглежда уплашен и изтощен. Главата му току се скрива под повърхността. Ранява го с острието на куката, челото му започва да кърви.
— Трябва да се хванеш! — крещи тя.
Черната лодка заобикаля острова. Ясно чува бръмченето. Бьорн прави гримаса от болка. Възможно най-бързо го изтегля към платформата за къпане. Той се хваща за ръба. Пенелопе изпуска куката и я гледа как потъва във водата.
— Виула е мъртва — вика с отчаяние и паника в гласа.
Щом Бьорн се вкопчва в стълбата, тя се спуска към руля и дава газ.
Той се прехвърля през перилата и се провиква да кара към Урнес.
Звукът от виещите мотори на бързата гумена лодка се приближава зад тях.
Яхтата обръща под малък ъгъл, нещо издумква под корпуса.
— Убил е Виула — крещи Пенелопе.
— Пази се от брега — предупреждава Бьорн, тракайки със зъби.
Гумената лодка е заобиколила Стура Кастшер и с бясна скорост препуска в откритата водна шир.
По лицето на Бьорн се стича кръв.
С пълен напред приближават големия остров. Бьорн се обръща и вижда преследвача на около триста метра.
— Към мостика!
Прави завой, изгубва равновесие и изключва мотора, когато носът достига кея, проскърцвайки. Яхтата търка стена в подгизнала дървена стълба. Вълните се разбиват в скалите и водата се дръпва обратно. Накланят се на една страна, стълбата става на парчета. Водата прескача перилата. Изоставят моторната яхта и хукват към брега. Зад гърбовете си чуват как корпусът на яхтата скърца, олюлявайки се към мостика, носен от вълните. Втурват се към вътрешността, докато бръмченето бързо ги застига. Пенелопе се подхлъзва, помага си с ръце и запъхтяно се изкачва по стръмния бряг към дърветата. Моторът на гумената лодка притихва под тях. Тя знае, че преднината им е незначителна. С Бьорн хукват навътре в гората; мислите се лутат в паника, погледите търсят скривалище.
4
Най-старата и най-голяма верига магазини за стоки втора употреба в Швеция, чиито приходи се даряват на организацията „Армия на спасението“ с благотворителна цел. — Бел.прев.