Дънерът ненадейно изскача между гребените на два талаза като изстрелян от дъното на реката. От единия му край се провесва дълга струя пяна, досущ брада на старец или на козел. Когато Каш се обръща към мен, зная, че го е следил през цялото време, наблюдавал е и него, наблюдавал е и Джуъл, който се намира на десетина крачки пред нас.
— Отпусни въжето — провиква се. А с другата ръка се пресяга надолу и издърпва от ритлата двете въжени навивки. — Давай напред, Джуъл — реве, — опитай се да ни издърпаш преди дънера.
Джуъл крещи на коня и пак изглежда, сякаш с коленете си повдига тялото му. Конят едва се подава над брода, но намира някаква опора, защото се изхвърля напред, половината му тяло лъсва мокро над водата и с няколко резки измятания се строполясва обратно. Животното се движи невероятно бързо и по това Джуъл най-сетне разбира, че въжето се е освободило, защото го виждам как, извърнал глава, стяга юздите и едва не срязва устата на коня, а между нас с дълго, тромаво потръпване дънерът изниква и се срутва върху мулетата. Те също го виждат и също светват черни за миг над водата. После едното, долното спрямо течението, изчезва и повлича със себе си горното; каруцата се извърта напряко и засяда на превала на брода точно когато дънерът я трясва и надига задницата й по посока на реката. Каш почти е съборен, поводите в едната му ръка се изплъзват и изчезват във водата, другата се протяга назад към Ади и натиска с все сила, за да я задържи прилепена към повдигнатия край на каруцата.
— Скачай веднага — процежда тихо Каш. — Стой далече от мулетата и не се опитвай да се бориш. Водата сама ще те изхвърли на завоя.
— Само ако скочиш и ти — казвам.
Върнън и Вардаман тичат по брега, тате и Дюи Дел стоят и гледат, Дюи Дел стиска кошницата и пакета. Джуъл прави опит да върне коня към нас. Главата на едното муле изплува, очите му ще изскочат; за миг ни поглежда и надава почти човешки вик. После главата отново изчезва.
— Джуъл, назад! — крещи Каш. — Назад, Джуъл.
Виждам го още секунда как крепи накланящата се каруца, подпира с ръка назад Ади и инструментите си; виждам брадатото главище на отново издигналия се дънер да нанася втори удар, а малко по-нататък, изправил коня на задни крака и извъртял с юзда главата му назад, Джуъл да го налага с юмрук по муцуната. Хвърлям се от каруцата в течението. Между две гърбици на талазите зървам мулетата още веднъж. Изплуват едно след друго от водата с пълно преобръщане, краката им са вцепенено изпънати в позата от момента, в който са изгубили земната опора под себе си.
Вардаман
Каш се опитваше, но тя изпадна, а Дарл се хвърли във водата и изчезна в дълбокото, Каш му крещеше да я хване, и аз крещях, тичах и крещях, Дюи Дел пък крещеше на мене ей, Вардамане, недни вардамане, недни вардамане, пък Върнън ме задмина, понеже я видя да изплува, а тя взе, че отново потъна във водата, щото Дарл все не я хващаше.
Той изплува отгоре да огледа и аз крещя хвани я Дарл, хвани я, а той не се подаде след това нали тя беше много тежка и той трябваше да продължи да я лови и аз крещях хвани я дарл, хвани я във водата че тя е по-бърза от човека и Дарл трябваше да опипва за нея, аз знам, че той може да я намери понеже няма равен в хващането нищо, че мулетата му се пречкат и пак се изтъркулват над водата и премятат схванати крака после ги завалят надолу, та сега гърбовете им лъсват отгоре и Дарл отново трябва да напипва щото във водата тя е по-бърза от всеки мъж и жена и аз задминах Върнън, а той не ще да влезе във водата да помогне на Дарл, не ще да опипва с Дарл за нея знае, ама не иска да помогне.
Мулетата изплуваха отново и навирват схванати крака схванатите крака бавно се извъртолват и после ей го пак Дарл и аз крещя хвани я дарл, хвани я, дай я към брега, а Върнън не ще да помага и тогава Дарл се плъзна покрай мулетата и там можа, удържа я под водата и зави към брега доближава, бавно щото във водата тя се бореше да остане под водата, но Дарл е силен и напредваше бавно, та аз знаех че я държи понеже приближаваше бавно и се втурнах във водата да помагам и не мога да спра да крещя щото Дарл е силен и здраво я държи под водата, колкото и здраво тя да се опъва, той не я пуска вижда ме и я държи и сега всичко е наред, всичко е наред, сега всичко е наред.
Тогава той излиза от водата. Измъква се дълго и бавно преди да се покажат ръцете му, но трябва да я е хванал, трябва, за да мога аз да го поема. После от водата се показват ръцете му и целият той. Не мога да спра. Нямам време да се опитвам. Ще опитвам когато мога, но ръцете му излизат от водата, празни и изпразват водата, изпразват