Прибра портфейла обратно в джоба си и тръгна към нея. Шарлот се обърна и погледна към него. Жан-Люк я прегърна, придърпа я към себе си и я целуна по устните. Тя изглеждаше изненадана и тялото ѝ се стегна.
Той отстъпи назад.
— Тази вечер ще те заведа на ресторант, Шарлот.
— Какво?
Жан-Люк я погали по косата и пошепна в ухото ѝ:
— Каня те на ресторант. — Хвана я за ръката и двамата тръгнаха нагоре по улицата.
— Какво стана с жандармеристите?
— Нищо. Почерпих ги с по една цигара „Житан“ и те ме пуснаха.
— Слава богу. Притесних се много. — Шарлот се обърна към него и го целуна по бузата.
Докато вървяха по Рю Монторгьой, те се оглеждаха, търсейки някаква бирария. Не след дълго стигнаха до една, която беше разположена на пресечка на улицата, и забавиха крачка.
— Искаш ли да вечеряме тук? Мястото достатъчно добро ли е за госпожицата?
— Аз… Не съм сигурна. — Шарлот се наведе към ухото му. — Мисля, че татко каза, че тук се хранят collabos.
— Колаборационисти? Възможно е наистина да е така, но това би могло да се окаже в наша полза.
— Какво имаш предвид?
— Понякога е по-добре да бъдеш в гнездото на осите.
— А какво ще стане, ако някой ни види, докато влизаме?
Жан-Люк се огледа.
— Наоколо няма никого. Бързо! — Той се приближи до вратата на бирарията, отвори я и пусна Шарлот да мине преди него.
Докато влизаха в помещението, двама мъже, които се бяха надвесили над ballons de rouge30 на бара, се обърнаха и погледнаха към тях. По-дребният вдигна нагоре чашата си и им намигна.
— Bonsoir, messieurs. — Жан-Люк се усмихна престорено и усети, че Шарлот се стегна.
Измина една минута, но никой не се появи, за да ги настани на някоя маса, и той започна да чуди дали не беше постъпил неразумно, избирайки тази бирария. Погледът му беше привлечен от покритото с петна огледало в позлатена рамка, което висеше на стената зад бара и ги отразяваше. Шарлот изглеждаше дребна и уплашена. Той преметна ръка през раменете ѝ и когато очите им се срещнаха в огледалото, ѝ намигна. Тя му се усмихна и тревогата изчезна от лицето ѝ.
Сервитьорката мина покрай тях с piche31 с вино и няколко чаши.
— Asseyez-vous. J’arrive tout de suite.32
Жан-Люк се огледа. Дългият бар заемаше по-голямата част от помещението, а срещу него бяха разположени две маси. В дъното му, където беше по-тъмно и по-закътано, имаше няколко малки кръгли маси. Той хвана Шарлот за ръката и я поведе към една от тях, колкото е възможно по-далече от двамата мъже на бара. Издърпа един стол и след като Шарлот се настани на него, пое палтото ѝ и седна на стола срещу нея.
— Какво да поръчам за теб, Шарлот?
— Не знам. Отдавна не съм била на ресторант. Какво сервират тук?
Той се усмихна.
— Това е просто бирария. Искаш ли месо?
— Да, добре.
— Mademoiselle, s’il vous plaît33 — извика Жан-Люк на сервитьорката. Той звучеше по-уверено, отколкото се чувстваше.
— Monsieur?
— Два стека и половин picket червено домашно вино.
— Днес нямаме стекове.
— А какво имате?
— Croque monsieur34, quiche, salade d’endives35.
— Какво искаш, Шарлот?
— Croque monsieur, моля.
— Два croque monsieurs, госпожице, и половин picket червено домашно вино.
Сервитьорката се отдалечи от масата им, без да показва, че го е чула. Жан-Люк се надяваше, че няма да се изплюе в храната им. Той самият би го направил, ако смяташе, че обслужва collabos.
След малко сервитьорката им донесе една малка гарафа и две чаши. Не сипа вино в чашите, но остави на масата чиния с маслини. Жан-Люк подаде на Шарлот чинията с маслините и я наблюдаваше, докато тя пъхна една маслина между зъбите си и ги заби в лъскавата ѝ кожа, а после отстрани костилката и я сложи на края на чинията до костилката, която той току-що беше извадил от устата си. Усети някаква интимност — нещо, което е било в нейната уста, лежеше до нещо, което е било в неговата уста. Взирайки се в Шарлот, се чудеше дали и тя не си мислеше същото.