— Добре. — Албер се оживява. — Жената ви е помолила да вземете бебето ѝ? — Той подава единия пакет на Жан-Люк.
— Да. — Жан-Люк клати глава, отказвайки предложената му цигара. — Тя ме молеше да го взема. Знаеше какво ще се случи с бебето ѝ, ако се качи с него във влака.
— Защо не го дадохте на някого, който би могъл да осигури безопасността му?
— Нямаше на кого да го дадем. И… И трябваше веднага да напуснем Париж. Беше ми нужна германска униформа, за да мога да изляза от гарата. — Албер кимва и на устните му се появява усмивка. — Наложи ми се да прострелям един Boche в крака, за да взема униформата му. Знаех, че ще започнат да ме издирват, и нямаше на кого да оставя бебето. — Жан-Люк замълчава. — Отидох в апартамента на Шарлот. Не знаех къде другаде да отида и майка ѝ ни помогна — каза ни за вас и ни даде пари.
— Наистина ли? — Албер се закашля и от дробовете му сякаш се отделят храчки, които са се събирали в тях години наред.
Мари става от стола и го удря по гърба.
— Казах ти, че е крайно време да престанеш да пушиш.
— Ако можеше, щеше да ме лишиш от всичките ми удоволствия, нали така, жено?
Мари цъка с език и продължава да разтрива гърба му.
— Изненадан съм, че майка ти е разрешила на единствената си дъщеря да постъпи така. Тя знае колко е опасно.
— Не беше в състояние да ме спре. — Шарлот вдига високо глава.
— Слава богу, че нямам дъщери. — Албер се смее гърлено. — Винаги съм казвал, че дъщерите са голяма беля. Мислили ли сте къде ще отидете, след като стигнете до Испания?
— В Америка. — Жан-Люк поглежда към Шарлот. — В земята на свободните хора.
— Идеята не е лоша. Във Франция още няколко години ще бъде страшно. След като войната свърши, ще бъде потърсено възмездие. Представям си колко грозно ще бъде всичко. — Албер се взира в младата двойка, сякаш се опитва да прецени как трябва да постъпи. Най-накрая изрича: — Трудно е, когато има бебе. Passeurs52 не обичат да прекарват хора с бебета. — Шарлот поглежда към Жан-Люк. — Бебетата са непредсказуеми. Те плачат и това ги излага на опасност. — Той изтърсва пепелта в големия метален пепелник. — Рисковано е. Ако бебето се разплаче, може да бъдете открити. А те не искат да им се налага да убиват бебета. — Замълчава за миг. — Понякога това е единственият избор. Да бъде жертван животът на бебето, за да бъде спасен животът на другите хора. — Взира се в Шарлот с насълзени очи. — Никой не иска да убива бебета.
— Освен нацистите — изрича Мари с изпълнен с омраза глас.
— Но… не можем просто да го изоставим. — Шарлот отмества очи от Мари и поглежда към Албер.
— Трябва да има някакъв начин — казва Жан-Люк. — Бихме могли да му дадем нещо, за да го накараме да спи дълго време. Това свърши работа, докато пътувахме с влака.
— Може би. — Албер отново се чеше по брадата. — Но шансът ви да прекосите Пиренеите без него е по-голям. Може би ще успеем да намерим някое семейство, което да го вземе…
— Обрязан ли е? — прекъсва го Мари.
— Не — отвръща бързо Жан-Люк.
— Това ще улесни нещата — отбелязва Албер.
— Няма да го изоставим. — Гласът на Шарлот е висок и ясен.
Жан-Люк е изненадан от решителността ѝ, но не казва нищо, обмисляйки вариантите, с които разполагат.
— Добре. — Албер дръпва силно от цигарата си и изпуска бавно дима, наслаждавайки се на вкуса ѝ. — Предупредих ви. А и ще бъде трудно да намеря passeur. Единствено Флорентино може да свърши работата.
— Той е кротко бебе — обяснява му притеснено Шарлот. — Рядко плаче. Спи почти през цялото време.
Жан-Люк поглежда към Албер.
— Имате ли предвид някого, при когото бихме могли да го оставим?
— В момента не се сещам за никого. Трябва да помисля. Уверявам ви обаче, че нищо не може да спре онези копелета. Виждал съм как децата пищят, докато ги отнемат от родителите им. Boches преследват всички евреи във Франция, независимо от възрастта им.
— Не! — Всички се обръщат и поглеждат към Шарлот. — Казах „не“ — повтаря тя. — Няма да го изоставим.
Бръчките на челото на Албер стават още по-дълбоки.
— Преходът през Пиренеите е много труден. Не всеки успява да го направи. Особено ако пътува с бебе.
— Няма да го изоставим! — Шарлот повишава глас.
Жан-Люк вижда, че очите ѝ се пълнят със сълзи. Наблюдава я как преглъща, сякаш в гърлото ѝ е заседнала буца. Разбира как се чувства — забелязал е, че все повече се привързва към бебето. Той обаче е по-прагматичен от нея. Ще прецени внимателно рисковете, преди да вземе решение.