„Какво е това, докторе? Какво каза току-що?“
Шарън: Партньори, предположих, че ти и Джана сте нещо повече от сестри. Или дори близначки. Вероятно вие сте партньори. Психологически партньори.
Джей била замислена, мълчалива, започнала да се смее.
Шарън: Какво смешно има, Джей?
„Нищо. Предполагам, че си права… ти обикновено си права.“
Шарън: Това има ли някакво значение за теб?
„Предполагам, да, въпреки че, ако е мой партньор, тя със сигурност е мълчалив партньор. Никога не сме говорили. Тя отказва да разговаря с мен.“ — Пауза. Усмивката й станала по-ведра. — „Мълчаливи партньори. С какво се занимаваме?“
Шарън: Работа, свързана с живота.
Джей удивена: Така си и мислех.
Шарън: Желаеш ли да поговориш повече по този въпрос?
Джей: Не знам. Предполагам… Може би не. Не. Тя е толкова недодялана и неприятна, просто не мога да я понасям. Да сменим темата, ако нямаш нищо против.
Джей не се появила на следващия сеанс както и на по-следващия. Когато накрая отново се показала след два месеца, изглеждала психически стабилна, твърдяла, че животът й се развива чудесно, просто се нуждаела от „малка пренастройка“.
Шарън подновила хипнотерапията, продължила опита да срещне „близначките“. Още пет месеца безсилие, през които Шарън започнала да мисли за себе си като за неудачница, чудела се дали нуждите на Джей няма да бъдат по-добре обслужени от друг терапевт — „някой с повече опит, може би мъж“.
Но Круз я окуражил да продължи, посъветвал я да има повече доверие в невербалните манипулации.
Още един месец изминал така и Джей отново изчезнала. Пет седмици по-късно се появила, нахълтала в кабинета, докато Шарън преглеждала пациент. Тя нарекла другата жена „шибан боклук“, казала й: „никой пет пари не дава за проблемите ти“ и заповядала да напусне кабинета.
Независимо от опита на Шарън да овладее положението, другата пациентка избягала, обляна в сълзи. Шарън казала на Джей никога да не го прави отново. Джей се превърнала в Джана и обвинила Шарън, че била „чудовищна, егоистична кучка“. „Ти си шибана манипулираща кучка, жадна да отнеме всичко, което притежавам, всичко което представлявам. Желаеш единствено да изсмучеш цялата ми шибана кръв.“ След като заплашила да даде Шарън под съд и да я съсипе, тя излетяла като стрела от офиса.
И повече никога не се върнала.
Край на лечението. Време за размисъл на провалилия се терапевт.
Сто страници от дисертацията бяха посветени на разсъжденията. Сто страници посветени на понеделнишки разбор. Крайният въпрос: Шарън бе разбрала, че опитът й да сдобри Джей и Джана е бил обречен на провал още от самото начало, защото „близначките“ са били необуздани психически врагове. Триумфът на едната, извиквал необходимостта от смърт на другата — психологическа смърт, но такава, че е трябвало да бъде напълно видима, толкова съдбоносна, че може би е трябвало да бъде буквална смърт.
Вместо да търси интеграцията, сега тя разбираше, че е трябвало да работи за укрепване на добрата идентичност на Джей, да се съюзи с добрата близначка и да унищожи „разрушително, ужасяващо разстроената Джана“.
И Шарън заключава: „В психиката на тази млада жена няма място за никакъв вид партньор, а още по-малко за противоположни мълчаливи партньори. Естеството на човешката идентичност е такова, че самото съществуване е, трябва да бъде, един самотен процес. Самотен не постоянно, но обогатен от мощта и задоволството, което идва от самоопределянето и напълно интернираното его“.
„Родени в самота, самотни ще умрем.“
Един дяволски случай. Ако въобще някога е имало случай.
Познавах Джей, правил бях любов с нея, бях танцувал с нея вън на терасата.
Познавах и Джана. Наблюдавал я бях как хвърля ягодово дайкири в камината, как се изплъзваше от рокля, червена като пламък и направи с мен всичко, което пожелае.
Част от дисертацията бе посветена на психологията на близнаците, макар Шарън нито веднъж да не бе признала в писмена форма, че и тя е имала близначка. Нейният собствен мълчалив партньор.
Отказ? Лъжа?
Автобиография.
Тя бе дълбала в собствената си изтормозена психика, създала бе историята на един фалшив случай и го бе предложила като лекарско изследване.
Бе стигнала до край. Някакъв вид авангардна терапия ли?