Маркерът замръзна в средата на въздуха. Той направи безуспешен опит да ме погледне отвисоко.
— При създалите се обстоятелства, това е изключително груба забележка.
— Но не променя фактите.
— Какво точно имате предвид, докторе?
— Как Круз успя да наруши всички правила?
— Това е проява на изключително лош вкус. Вас какво ви засяга?
— Наречете ме възмутен възпитаник на вашия университет.
Той пое дълбоко дъх.
— Каквито и възражения да сте имали срещу професор Круз, след преждевременната му смърт се оказват безполезни. Ако, както твърдите, сте толкова загрижен за факултета, не бихте ангажирали времето ми или това на някой друг, за да ни занимавате с тривиални междуличностни проблеми. Ние всички сме безкрайно заети. Цялата тази ужасна афера в огромна степен разстрои работата ни.
— Хващам се на бас, че така е станало. Особено за онези членове на факултета, които са се надявали изцяло на парите на Блелък. Смъртта на Круз подложи всички ви на голяма опасност.
Той остави маркера, направи усилие да прикрие треперенето на ръката си.
— След като ви изтеглиха чердженцето под краката, въобще не се учудвам, че сте принуден да се заемете с това десето издание.
Движейки се сковано, като робот, той се облегна на стола, опитваше се да изглежда небрежен, но се получи тъкмо обратното.
— Въобразявате си, че сте много умно момче, нали? И винаги сте се мислили за такъв. Винаги сте си проправяли път през всичко — правели сте си каквото знаете.
— Аз пък мислих, че не си спомняте.
— Вашата грубост раздвижи паметта ми, млади човече. Спомних си ви съвсем ясно — преждевременно развития младеж, който завърши за три години. В случай че не ви е известно, аз бях против да ви позволим да завършите по-рано, независимо че отговаряхте на всички изисквания. Усещах, че имате нужда да поузреете. Зрялост. Очевидно изминалият период от време не е решил проблема.
Придвижих се до ръба на моя стол, вдигнах жълтия маркер и пак го оставих.
— Въпросът, професоре, не е в моята зрялост. Отнася се за трагичното ниво на вашия морал. Продадохте факултета на този, който предложи най-скъпо. Колко ви плати Круз, за да се оттеглите, а той да се издигне? Накуп ли ви даде цялата сума, или ви определи месечни вноски? Чек или кредитна карта? Или ви ги донесе в брой в кафяв плик?
Той пребледня, тръгна да става от стола, отново потъна в него и ми се закани с възлестия си пръст.
— Дръжте си езика! Не бъдете глупак!
— Що за научен боклук свикахте на събрание, за да ви гласува оставката от поста?
Той отвори широко уста и после пак я затвори, движеше главата и раменете си по такъв начин, че изглеждаше сякаш ризата му ще го погълне.
— Не разбирате положението, Делауер. Ни най-малко.
— Тогава ме осведомете. Каква беше мизата?
Той се обърна с гръб към мен и се взря в хилядите книги; преструваше се, че изучава гръбчето на един от томовете.
— Ако не си спомняте, ще опресня паметта ви. Круз плати средствата за вашия дребен удар в частното предприятие — всички допълнителни суми, печата, производството на лентите. Или със свои собствени средства, или е изтръскал госпожа Блелък. Колко излязоха — десет хиляди? Петнайсет? Той харчеше повече за летния си гардероб. Но за вас това трябва да е бил основен спекулативен капитал.
Не пророни нито дума.
— Несъмнено той е инициаторът на измамата. Предложил е реклама в списанието, в което той води рубрика.
Още по-дълбока тишина, но съвсем пребледня.
— Прибавете към това и непрекъснатия поток от парите на Блелък към вашите академични изследвания и ето че се е получила сладка сделчица и за двама ви. Вече няма нужда да се подмазвате, за да получите средства, нито пък да се преструвате, че отпуснатите суми са ви достатъчни. А Круз влезе във владение, получи мигновено уважение. С цел да се предпази от злите езици и долната завист, той вероятно е уредил някакви пари и за останалите членове на факултетското ръководство. А на вас, непреклонни изследователи, не се искаше нищо, освен просто да си гледате вашата работа. Въпреки това, подозирам, че останалата част от висшия персонал би останала изненадана, ако научи колко допълнителни средства ви е дал като рушвет — ще се изправите ли пред едно страхотно събрание на персонала, за да им обясните, професоре?