— Не — отговори с половин уста. — Няма от какво да се срамувам. Получаването на частни помощи за изследванията е открай време почтена традиция. При сегашното положение на националната икономика, това със сигурност е блестяща идея за бъдещето.
— Вие никога не сте бил човек от бъдещето, Фрейжър. Круз ви натика там.
— Защо правите всичко това, Делауер? Атакувате факултета ли? Та ние ви създадохме.
— Не говоря за факултета. Само за вас. И за Круз.
Движенията на устните му бяха, сякаш преживяше, или се мъчеше да подбере точната дума. Когато накрая проговори, гласът му бе съвсем слаб.
— Няма да откриете скандал тук. Всичко е извършено в нужния порядък.
— Желая да проверя хипотезата си.
— Делауер…
— Прекарах сутринта в четене на интересни документи, Фрейжър. „Мълчаливият партньор. Криза на идентичността и дисфункция на егото в случай на раздвояваща се личност“ и така нататък. Сещате ли се?
Гледаше с искрено неразбиране.
— Дисертацията на Шарън Ренсъм, доктор по психология. Приложена във факултета за частично изпълнение. И призната… от вас. Изследване на единствен случай, а не поредица от емпирични опити — чисто нарушение на всяко правило, което вие пробутвахте. Сам сте написали името си под това проклето нещо. Как е успяла да се промъкне с него? Колко ви плати Круз, за да паднете толкова ниско?
— Понякога правехме известни отстъпки.
— Това излиза извън границите на обичайното.
— Не успях да разбера какво точно…
— Тя е писала за самата себе си. За собствената си психопатология. Префасонирала го е като историята на някакво чуждо заболяване и ви го е пробутала като научно изследване. Как мислите, че реагира Съветът на настоятелите когато разбере? Да не говорим за Асоциацията на американските психолози и нейната комисия по етика. Ами „Тайм“ и „Нюзуик“.
Изпариха се и последните остатъци от неговото самообладание. Стана бял като платно. Спомних си какво ми бе казал Лари за сърдечния удар и се чудех дали не бях прекалил.
— Исусе! Не тръгвайте по този път. Не съм знаел — разсеяност. Уверявам ви, това никога повече няма да се случи.
— Наистина. Круз е мъртъв.
— Оставете мъртвите да почиват в мир, Делауер. Моля ви!
— Нуждая се единствено от информация — казах меко. — Кажете ми истината и ще забравим всичко.
— Какво? Какво искате да знаете?
— Връзката между Ренсъм и Круз.
— Не знам много за нея. Кълна се в Бога! Зная само, че тя бе негово протеже.
Спомних си колко скоро след пристигането на Шарън той я бе снимал.
— Той я доведе със себе си, нали? Спонсорираше кандидатстването й.
— Да, но…
— Откъде я доведе?
— Откъдето бе той самия, предполагам.
— Къде се намира това място?
— Флорида.
— Палм Бийч ли?
Кимна.
— И тя ли беше от Палм Бийч?
— Нямам представа…
— Бихме могли да научим като проверим документите за кандидатстване.
— Кога се дипломира?
— През осемдесет и първа.
Той вдигна слушалката, обади се във факултета и издаде няколко заповеди. Само след миг вече се мръщеше, докато говореше:
— Сигурна ли сте? Проверете пак. — Тишина. — Е, добре. — Затвори и каза: — Досието й е изчезнало.
— Колко удобно.
— Делауер…
— Обадете се в регистратурата.
— Там могат да разполагат само с копие…
— Копие от списъка на предишни училища, посещавани от нея.
Той кимна, набра един номер, изпъчи се пред чиновника и зачака.
После използва жълтия маркер, за да запише нещо върху един от ръкописите и затвори.
— Не е Флорида. Лонг Айлънд, Ню Йорк. „Форсайт“ — колеж за учителки.
Използвах негова хартия и писалка, за да си препиша адреса.
— Между другото, тя имаше отлични бележки — и в предварителните курсове, и в университета. Само шестици. Никакви индикации за нещо друго, освен изключително ученолюбие. Тя вероятно би се справила много успешно и без неговата помощ.
— Какво друго знаете за нея?
— Защо държите да научите всичко това?
Погледнах го без да мигам и нищо не отговорих.
— Не съм имал работа с нея. Круз бе този, който проявяваше личен интерес.
— Колко личен?
— Ако намеквате нещо… би трябвало да знам.