— Какво още имаше в картона?
— Пълната история на лечението. Дори за известно време доктор Ренсъм бе наела логопед. Той идваше редовно, но си губеше времето. Шърлий въобще не можа да проговори. Същото стана и с учителя по Брайлова азбука. Доктор Ренсъм опита всичко. Тя обичаше онова момиче — просто не мога да си представя как се е унищожила и е изоставила бедното същество.
— Имаше ли история на заболяването в картона?
Той поклати глава.
— Участваха ли и други лекари в лечението на Шърлий?
— Само доктор Ренсъм.
— Нямаше ли лекари?
— А вие какво мислите, че бе тя?
— Тя бе психолог. Да не ви е казала, че е доктор по медицина?
Той помисли малко.
— Трябва да се сетя. Не, не е. Но начинът, по който се зае със случая на Шърлий — пишеше заповеди на терапевтите… просто съм разбрал погрешно.
— Шърлий сигурно е имала усложнения със здравето. Кой я лекуваше?
— Нормално е да си го мислите, но много интересно, като изключим останалите й проблеми, тя наистина бе съвсем здрава. Сърцето й бе много здраво, нормално кръвно налягане, чисти дробове. Единствено трябваше да бъде обръщана, хранена, постоянно да й се сменят пелените и така можеше да си живее вечно. — Той погледна към небето, поклати глава. — Чудя се къде ли е нещастното създание.
— Доктор Ренсъм някога говорила ли е за инцидента?
Веждите му се извиха арка.
— Какъв инцидент?
— Удавянето, причинило всички проблеми на Шърлий.
— Сега пък ме шашнахте.
— Тя се удавила, когато била малко момиче. Доктор Ренсъм ми разказа случката, твърдеше, че именно това е причинило мозъчното увреждане на Шърлий.
— Е, за това не знам, защото онова, което тя на мен ми разказа, бе напълно различно — бедното момиче така било родено.
— Родена сляпа, глуха и саката?
— Точно така. Разнородни вродени деформации. Бог ми е свидетел, достатъчно такива неща съм видял.
Той пак поклати глава.
— Мултиплицирани вродени деформации. Бедното същество така е започнало живота си, никога не е имало друг шанс.
Беше към обяд, когато спрях на една бензиностанция и позвъних в офиса на Оливия. Госпожа Брикермън се била върнала от Сакраменто, но не я очаквали в офиса днес, така ме уведомиха. Набрах домашния й номер, оставих го да звънне десет пъти и тъкмо щях да затворя, когато тя вдигна, останала без дъх.
— Алекс, току-що влизам, буквално. От летището. Прекарах сутринта в закуска със сенатски съветници, като се опитвах да им измъкна повече пари за нас. Каква сбирщина! Ако някой от тях въобще някога е имал сериозна мисъл в главата си, то е било доста отдавна. Тъпаци.
— Знаеш, че се мразя, дето те безпокоя, но се чудех дали…
— Системата отново е в строя. Да, работи от тази сутрин. И само, за да ти покажа колко те обичам, използвах главния компютър в Сакраменто, за да тръгна по следите на твоята Шърлий Ренсъм. Съжалявам, но няма нищо. Наистина открих една личност под това име, пише се по същия начин. Но бе в архивите на „Меди Кал“. Дата на раждане 1922-ра, а не 53-та.
— Имаш ли адреса й?
— Не. Ти ми каза 53-та и не можех да си представя, че се интересуваш от възрастна гражданка.
— Има смисъл.
— Ти наистина си заинтересован?
— Може и да съм… ако не ти създава много…
— Е, добре. Само ми позволи да си сменя този официален костюм и ще се опитам да се свържа с помощничката си и да преодолея нейната компютърна фобия. Ще ми отнеме малко време. Къде мога да те намеря?
— Обаждам се от външен телефон.
— Някакъв бордей, като в криминален филм ли? Алекс, в какво си се забъркал?
— Разравям едни кости.
— Олеле. Какъв е номерът там?
Прочетох й го.
— Ами това е съвсем наблизо. Откъде се обаждаш?
— Бензиностанция в Мелроуз, близо до Феърфакс.
— О, за бога! Ти си на две минути път. Ела да ме видиш как се правя на детектив.
Къщата на Брикермън бе малка, скоро боядисана в бяло, с покрив от испански керемиди. Покрай входната алея бяха насадени множество цветя. Самата алея бе запълнена от огромния „Крайслер Ню Йоркър“ на Оливия.
Тя бе оставила незаключена вратата. Албърт Брикермън бе в дневната по хавлия и чехли, с вперен в шахматната дъска поглед. Измуча нещо в отговор на поздрава ми. Оливия бе в кухнята, облечена в бяла памучна блуза и моряшка пола с гигантски размер. Вареше яйца. Косата й бе къносана, бузите — закръглени и червени. Бе на около шейсет, но кожата й бе гладка като на младо момиче. Тя ме сръга и ме цапна по мекия задник.