Насочващата стрелка ме отпрати към един покрит мост и по прав като бръснач път, който свършваше на полето — плантации с цитрусови плодове и авокадо, обори за овце и необработваеми ниви.
Пътят за Уилоу Глен правеше остър завой след счупен пътен знак и отдавна свободното ранчо „Джъмбо Търки“. Черният път се извиваше и катереше към планината. Въздухът бе по-хладен и чист.
Асфалтът свърши при два еднакви телефонни апарата, окачени на пилони, целите облепени с реклами от сервизния клуб на Търговската палата. Една висяща между двата поста верига поддържаше знак с надпис: „Селище Уилоу Глен, 432 жители“.
Спрях и погледнах отвъд знака. Селцето изглежда не бе нищо повече от тесничка, селска търговска уличка, засенчена от плачещи върби и борове, и място за паркиране. Дърветата се разделяха в далечния край на паркинга, пътят се превръщаше в трамбован прах. Покарах още малко, паркирах и тръгнах из чистата, суха горещина.
Първото нещо, което привлече вниманието ми, бе огромна черно-бяла лама, преживяща сено в малка кошара. Зад кошарата имаше оградена къща, боядисана в брик с бели орнаменти. Табелката над вратата гласеше: „ЦЕНТЪР ЗА ЗАБАВЛЕНИЯ НА УИЛОУ ГЛЕН И ЗООЛОГИЧЕСКА ГРАДИНА“. Затърсих човешко присъствие, но не открих. Махнах с ръка на ламата и получих в замяна влажен поглед от преживното.
Открих множество други сгради — всичките малки, дървени, небоядисани и свързани помежду си с дъсчени пътеки. „РАЯТ НА ХЮ УУДКАРВЪР“, „МАГАЗИН ЗА АНТИКИ — ВЪЛШЕБНАТА ГОРА“, „СЪКРОВИЩНИЦАТА НА ГРАНИ“. И всяка една с плътно затворени капаци.
Една от колибите бе наречена „ЯБЪЛКОВ СОК & САЙДЕР“, друга „МЕД ОТ ДЕТЕЛИНА“. Но приятният аромат идваше от съседната врата — боядисана в зелено дървена ограда с надпис: „КАФЕНЕ «ГОЛДЪН ДЕЛИШЪС»“. „КОБЛЪР“. Фасадата на кафенето бе от бели талпи и прозорци от цветно стъкло. Върху стъклата бяха изрисувани черни клонки с розови и бели цветчета, зелени, червени и жълти ябълки. Вратата бе отворена. Влязох вътре.
Всичко блестеше от чистота и също бе боядисано в бяло — масички за пикник и пейки, бял вентилатор на тавана раздвижващ горещия въздух, облицован с плексиглас тезгях и три високи столчета, висящи растения и стар, меден касов апарат, плакат, изработен на циклостил, рекламираше астролог от Юкайпа. Зад тезгяха седеше млада жена, пиеше кафе и четеше учебник по биология. Зад гърба й междинно прозорче откриваше гледка към кухня от неръждаема стомана. Седнах. Тя вдигна поглед. Деветнайсет или двайсет, с рязко вирнато носле, подрязана руса, къдрава коса и широки черни очи. Облечена бе в бяла блуза и черни джинси, бе стройна, но с едър ханш. Върху блузата носеше значка във формата на зелена ябълка, на която пишеше: „УЕНДИ“.
Тя се усмихна. Бе на възрастта на Мора Бенън. Не толкова изискана без съмнение, но някак си по-зряла от репортерката.
— Здрасти. Какво да ви поднеса?
Посочих чашката й за кафе.
— Като за начало едно и на мен.
— Разбира се. Сметана и захар?
— Черно.
— Бихте ли желали да видите менюто?
— Благодаря.
Тя ми поднесе пластмасов правоъгълник. Богатият избор ме изненада. Бях очаквал бургери и пържени картофи, но имаше поне дузина предястия, някои комбинирани, с реверанс към модерното. Към всяко имаше отбелязани инициали, посочващи съответното вино: „Ш“ за шардоне, „ИР“ за йоханесбургски ризлинг. На гърба на листа за менюто имаше пълен списък от вина — висококачествени френски и калифорнийски, както и местно ябълково вино, препоръчано като „леко и с вкус на плод, подобно на совиньон — бяло“.
Тя донесе кафето.
— Нещо за ядене?
— Препоръчвате ли ми „Обяд на ябълкоберача“?
— Разбира се — каза тя и ми обърна гръб. Започна да отваря хладилника и различни шкафове и чекмеджета, побърника малко, сложи върху тезгяха прибори и ленена салфетка и сервира порция перфектно нарязана ябълка и дебели парчета сирене, гарнирани с джоджен.
— Заповядайте — каза тя, като добави пшеничена питка и масло, оформено като цвете. — Козето сирене е добро, произведено е от едно семейство баски, тук близо в Лома Линда. Животните са хранени само по естествен път.
Тя зачака.
Яйцата на Оливия все още не се бяха смлели в стомаха ми. Опитах малка хапка.