Кикот.
Чух стъпки и се обърнах.
Влезе един мъж. Той ме видя, засука панталони, вдигна въпросително вежди и се дотътрузи до жена си.
И той не бе много по-едър от нея. Много малко над един и петдесет и пет. Горе-долу на нейната възраст. Оплешивяващ, очевидно голобрад и с много големи и много добродушни сини очи. Между двете очи се издигаше месест нос, засенчвайки изпъкнала горна устна. Устата му висеше леко отворена. Имаше само няколко пожълтели зъба. Физиономията на „Анди Глупака“, украсена с редичка бяла коса, която приличаше на сапунена пяна. Раменете му бяха толкова тесни, че изглеждаше сякаш късите му ръце излизаха направо от врата. Ръцете висяха от двете страни на тялото му и завършваха в месести китки с широки пръсти. Носеше бяла тениска с няколко номера по-голяма от неговия размер, сиви работни панталони, завързани с връвчица около талията и сникери с голямо бомбе. Панталоните бяха пристегнати, дюкянът бе отворен.
— О, о, Джасп — рече Шърлий, криейки устата си с ръка и сочейки с поглед.
Изглеждаше объркан. Тя се закикоти и дръпна ципа му. Плесна го игриво по бузата. Той се изчерви и погледна надолу.
— Здрасти — казах, подавайки ръка. — Името ми е Алекс.
Той не ми обърна внимание. Изглеждаше зает със сникерите си.
— Господин Ренсъм… Джаспър…
Шърли се обади:
— Не чува. Нищо. Не говори.
Успях да хвана погледа му и произнесох с устни „Здравей“.
Празен поглед.
Отново протегнах ръка.
Той хвърляше страхливи погледи из стаята.
Обърнах се към Шърлий:
— Можеш ли да му кажеш, че съм приятел на Шарън?
Тя се почеса по брадата, подвоуми се, после му изкрещя:
— Той знае Шарън! Ша-рън! Ша-рън!
Очите на дребния човечец се разшириха, насочиха се встрани от моите.
— Моля те, кажи му, че харесвам рисунките, Шърлий.
— Рисунки! — крещеше Шърлий. Тя изигра смешна пантомима с молив. — Той харесва ри-сун-ки! Ри-сун-ки!
Джаспър изви лице.
— Ри-сун-ки! Глупав Джасп! — Нови движения с молива. Тя го хвана за ръката и посочи купчината с листове върху скрина, после го обърна и ме посочи.
— Рисунки!
Засмях се и казах:
— Те са хубави.
— Ъхъ. — Звукът бе много нисък, гърлен, като вопъл. Спомних си къде бях чувал нещо подобно. В „Рестхейвън“.
— Ри-сун-ки! — крещеше Шърлий.
— Всичко е наред. Благодаря ти, Шърлий.
Но сега вече тя изпълняваше роля по свой сценарий.
— Рисунки! Отивай! Отивай! — Тя го тупна по плоския задник.
Той се затътри навън от колибата.
— Джасп отива рисува — каза Шърлий.
— Много добре. Шърлий, говорехме за това къде е родена Шарън. Питах те дали е излязла от корема ти.
— Глупаво! — Тя гледаше в краката си и дърпаше плата на дрехата, така че да покрие корема. Потупа меката подутина. — Няма бебе.
— Тогава как тя стане твое момиче?
Тъпото лице светна, очите блеснаха лукаво.
— Подарък.
— Шарън беше подарък?
— Да.
— От кого?
Тя поклати глава.
— Кой ти я даде като подарък?
Клатенето на главата се засили.
— Защо не можеш да ми кажеш?
— Не мога.
— Защо не, Шърлий?
— Не мога! Тайна!
— Кой ти каза да пазиш тайна?
— Не може! Тайна.
По устата й бе избила пяна. Бе готова да заплаче.
— Добре. Щом си обещала, хубаво е да пазиш тайната.
— Тайна.
— Разбирам, Шърлий.
Тя подсмръкна, засмя се и каза:
— Ъх-ох, време за вода — и излезе.
Последвах я на двора. Джаспър тъкмо бе излязъл от другата барака и идваше към нас, стиснал няколко листа хартия. Той ме видя и ги размаха във въздуха. Приближих го и той ми ги пъхна в ръцете. Пак ябълки.
— Страхотно, Джаспър. Красиво.
Шърлий повтори: „Време за вода“ и погледна към маркуча.
Джаспър бе оставил отворена вратата на другата барака и аз влязох.
Единствено, непреградено помещение. Червени постелки. Легло в средата. С балдахин, отгоре покрито с дантелени къдрички. Платът бе пъстър, с черно-зелени щампи и тук-таме плесенясал. Докоснах част от дантелата. Тя се превърна в пепел между пръстите ми. Таблата за главата и балдахина бяха клеясали от окисляване и миришеха лошо. Над леглото на пирон, забит в неизмазаната стена, висеше в рамка плакат на „Бийтълс“. По стъклото имаше драскотини, на места бе счупено и наплюто от мухите. До отсрещната стена имаше шкаф с чекмеджета, покрит с още по-изгнила дантела, флакони от парфюм и стъклени фигурки. Опитах се да вдигна едно от флакончетата, но то се бе залепило за дантелата. По плота на шкафа плъпна рояк мравки. Няколко умрели конски мухи лежаха разложени между флаконите.