— На колко години са?
— Нямам представа, защото и те не знаят. Нямат документи, въобще не си знаят рождените дати. Властите дори никога не са чували за тях. Когато подадохме молба за социална помощ и за „Меди Кал“, ние приблизително пресметнахме възрастта им, измислихме им и рождени дати.
„Г-ца Нова Година и Г-н Коледа.“
— Подали сте молбата, когато Шарън е заминала за колежа.
— Да. Исках да прикрия всички следи.
— Как измислихте рождения ден на Шарън?
— Когато тя навърши десет, двете заедно измислихме дата. — Усмихна се. — Четвърти юли. Нейната декларация за независимост. Аз пък сложих 1953-та. Имах представа за възрастта й от лекаря. Разбрах го от рентгеновата снимка на костите, зъбите, ръста и теглото. Бе някъде между четири и пет годинки.
Значи тя и аз бяхме празнували различни рождени дати. Петнайсети май. 15-ти май 1975-та. Вечеря, танци и правене на любов. Още една измислица. Чудех се какво ли символизираше онази дата.
— Съществува ли някаква възможност да е тяхна биологична рожба?
— Не. Лекарят им направи пълни изследвания и установи, че Шърлий е почти напълно стерилна. Е тогава, откъде се е пръкнала тя? Известно време живях с кошмара, че е нечие отвлечено бебе. Слязох до Сан Бернардино и проверих вестниците от преди шест години в цялата страна. Открих няколко случая, които звучаха правдоподобно, но когато ги проследих, разбрах, че и двете деца са били убити. Така нейният произход си остана неясен. Когато попиташ Шърлий, тя започва да се кикоти и твърди, че им е дадена като подарък.
— Каза ми, че било тайна.
— Тя така си играе — измисля си тайни. Те наистина са като децата.
— Кое е преобладаващото мнение по въпроса за тяхната поява тук?
— Всъщност няма такова. Имайте предвид, че лекарят не бе абсолютно сигурен, че Шърлий не би могла и да зачене — „твърде невероятно“ бе неговата диагноза, затова предполагам, че всичко е възможно. Въпреки че идеята тези две нещастни души да произведат нещо толкова изключително е… — Тя се отвлече. — Не, Алекс. Представа нямам.
— Шарън вероятно е проявила интерес.
— Очаквате, че е любопитствала, нали? Но тя никога не узна за моето проучване. Дори и когато вече бе в пубертета. Знаеше, че е по-различна от Шърлий и Джаспър, но ги обичаше, приемаше нещата такива, каквито са. Единственият конфликт, на който станах свидетелка, бе през лятото, преди да замине за колежа. Наистина й беше много трудно — тя бе възбудена, уплашена и изпитваше страхотна вина, че ги изоставя. Известно й беше, че предприема гигантска стъпка и нещата няма да са вече същите.
Тя спря, наведе се, взе едно листо от дъб и започна да го върти между пръстите си. Небето между дърветата потъмняваше. Необезпокоявани от светлините на големия град, звездите светеха като карфички в мрака.
— Кога за последен път Шарън се върна тук?
— Много отдавна. — Звучеше като тайно признание. — След като вече се бе отделила веднъж, много болезнено бе за нея да се връща. Звучи безсърдечно, но положението й бе уникално.
Продължихме да вървим. Прозорците на училищната стая светеха в мрака. Правоъгълници с цвят на масло. Не бяхме стигнали далече, въртяхме се в кръг.