— По какво се различаваха?
— Шери бе активна, доминантна, силна — физически и духовно. Знаеше какво иска и го постигаше, не приемаше отказ. — Усмихна се. Доволна. Странно.
— Шарън каква беше?
— Повехнало цвете. Тя седеше и си играеше с един и същи предмет продължително време. Не искаше нищо. Никога не знаехме какво мисли. Двете си бяха разпределили ролите и ги изпълняваха — водач и следовник, точно като пиеса на камерна сцена. Ако имаше нещо сладко или играчка, която и двете едновременно желаеха, Шери се втурваше, преборваше Шарън и я взимаше. В началото Шарън оказа съпротива, но не успя да надвие и скоро разбра, че по един или друг начин Шери щеше да триумфира.
И пак онази странна усмивка. Аплодираща триумфа.
Усмивката, която многократно бях наблюдавал по лицата на некадърните родители, обременени с изключително непослушни, агресивни деца.
„Той е толкова агресивен, цял тигър.“ Усмивка.
„Тя пребива момиченцето на съседите, направо изтезава горкичкото дете.“ Усмивка.
„Той е истински побойник, момчето ми. Някой ден ще си навлече големи неприятности.“ Усмивка.
Усмивка в стил „Правя каквото мисля, а не каквото говоря“. Насърчаваща, сутеньорска. Даваща разрешение за бутане, ръгане, драскане, удряне и най-вече да се побеждава.
— Бедната Шарън наистина бе потупвана — рече госпожа Блелък.
— Вие какво направихте?
— Какво бих могла да направя? Опитах се да им влея разум, казах на Шарън, че трябва да се справя сама с Шери, да бъде по-самоуверена. Показах на Шери, че една млада дама не трябва да се държи така. Но в мига, когато си тръгвах, те се връщаха към предишното поведение. И до днес съм убедена, че това си беше някаква малка игра помежду им. Сътрудничество.
Бе права по този въпрос. Но играчите не бяха подходящи.
— Отдавна съм престанала да се самообвинявам. Характерите им бяха предопределени, програмирани от самото начало. Природата винаги взима връх в края на краищата. Ето защо вашата дейност не струва пукната пара.
— Имаше ли нещо положително в отношенията им?
— О, предполагам, че се обичаха. Когато не се биеха, се целуваха и гушкаха. А и имаха техен собствен безсмислен език, който никой друг не разбираше. Като изключим ревността, те бяха неразделни — Шери водеше, а Шарън се влачеше отзад, като накрая влизаше в такт с нейните стъпки.
Но винаги тези битки. Съперничество във всичко.
„Странен феномен, огледално изображение на монозиготи… при създадената идентична генетична структура, би трябвало въобще да няма разлики…“
— Шери винаги побеждаваше. — Усмивка. — На около двегодишна възраст тя вече се бе превърнала в истински малък тиранин, малък режисьор, заповядващ на Шарън къде да застане, какво да каже и кога да го произнесе. Ако Шарън дръзнеше да не изпълни, Шери се нахвърляше върху нея бутайки, ритайки, хапейки. Опитах се да ги разделя, забраних им да играят заедно, даже им взех отделни гувернантки.
— Как реагираха при разделянето?
— Шери стана изключително непослушна, започна да чупи предмети. Шарън просто се бе свряла в един ъгъл, като в транс. Накрая винаги успяваха да се промъкнат една към друга и да се свържат. Защото се нуждаеха една от друга. Бяха недовършени една без друга.
— Мълчаливи партньори — казах аз.
Тя не реагира.
— Винаги бях външен човек. Положението не бе добро за всички ни. Те ме довеждаха до умопомрачение. Да побеждава, наранявайки сестра си, не бе добре за Шери — това също е болезнено. Дори може би повече, отколкото за Шарън — костите заздравяват, но веднъж раненото съзнание сякаш никога не оздравява.
— Костите на Шарън бяха ли някога чупени?
— Разбира се, не! — каза тя, сякаш си имаше работа с идиот. — Говорех фигуративно.
— Колко сериозни бяха раните й?
— Не бе малтретиране, ако за това намеквате. Нищо, за което си заслужава да викаме лекар. Оскубани кичури коса, ухапвания, драскане. Когато бе навършила две годинки, Шери вече знаеше как да дращи болезнено, но пак не бе сериозна работа.
— До удавянето.
Чашата в ръката й започна да се тресе. Напълних я, изчаках да я пресуши, задържах гарафата.
— На колко години бяха, когато това се случи?
— Малко над три. Нашето първо лято заедно на почивка.
— Къде?
— Къщата ми в Саутхемптън.