„Рибният пасаж“. — Това име от списъка бях прочел току-що от регистъра. „Чучулигата“ — в Холмби Хилс. „Принцът“ — в Палм Бийч. Безименен апартамент в Рим. Истинските й деца.
— Друга слънчева стая. Ограденият с решетка покрит басейн.
Познанието ми я потресе допълнително. Тя трудно преглъщаше.
— Изглежда знаете всичко. Наистина не виждам нуждата…
— Далеч не всичко. — Отново напълних чашата й. Усмихнах се. Гледаше ме с благодарност.
Тя пи, потрепери, пак пи и каза:
— Ето я знаменитата, славна истина.
— Удавянето — напомних аз. — Как стана?
— Беше последният ден от ваканцията. Ранна есен. Бях седнала в слънчевата стая. Обичам оранжериите — сливам се с природата. Имам такива във всичките си къщи. Тази в „Рибните пасажи“ бе най-хубавата, нещо повече от павилион. Всъщност изглед от Стара Англия, комфортна и гореща. Седях там, наблюдавайки Атлантика — той е по-интимен океан, не мислите ли?
— Определено.
— В сравнение с Пасифика, който е толкова… непретенциозен. Поне на мен винаги така ми се е струвало.
Тя вдигна чашата, начумери се, изплиска водката.
— Къде бяха момичетата? — попитах аз.
Тя затегна обръча около чашата, повиши глас:
— А, къде бяха момичетата! Играеха, какво друго правят малките момиченца! Играеха си долу на брега! С гувернантката — един тлъст английски пудинг! Платих й билета от Ливърпул, дадох й най-хубавите си стари дрехи, чудесно жилище. Дойде с препоръки, тази повлекана. Флиртуваше с Рами и с наетата прислуга — с всички, които носеха панталони. Този ден флиртувала с градинаря и изпуснала момичетата от поглед. Те се промъкнали при басейна — оградения с решетка покрит басейн, за който се предполагаше, че е бил заключен, но не бил. Главите ни бяха замаяни този ден. Те бяха замаяни.
Изпразни чашата си. Оригна се изискано. Имаше вид на покрусена.
Направих се, че не забелязвам това.
— После какво стана?
— Тогава — накрая — пудинга разбрал, че тях ги няма. Тръгнала да ги търси, чула смях от басейна. Когато стигнала там, Шери стояла встрани от басейна и се пляскала по коленете. Смеела се. Идиотката попитала къде е Шарън. Шери посочила към басейна. Глупавия пудинг погледнал натам и видял една ръка, стърчаща над водата. Скочила, успяла да измъкне Шарън. Басейнът бе пълен с тиня — готов за изпразване до пролетта. И двете били покрити със слизеста мръсотия. Това бе добре дошло за повлеканата.
— А Шери продължавала да се смее — казах аз.
Тя изпусна чашата, която се търкулна надолу, удари се в каменния под и се разби на късчета. Парченцата оформиха влажна мозайка като от конфитюр. Това я разсея.
— Да, смеела се — отвърна. — Такова веселие. След всичко случило се.
— Колко сериозно бе ранена Шарън?
— Не чак толкова сериозно. Ранена бе гордостта й. Бе глътнала малко вода. Оная глупачка я бе успокоила и тя бе повърнала всичко. Пристигнах точно навреме, за да видя всичко това — цялата онази кафява вода, шуртяща от устата й. Противно.
— Кога разбрахте, че не е било нещастен случай?
— Шери дойде гордо при нас, пъчейки малкия си гръден кош и каза: „Бутнах я“. Точно така — „Бутнах я“ — все едно че се гордееше със себе си. Помислих, че се шегува. Казах на Рами да я отведе, да й даде топло мляко и бисквити. Но тя започна да се бори и скимти: „Аз я бутнах! Аз я бутнах“, сякаш искаше да я похвалим. После се освободи от ръката му, отиде там, където бе Шарън и се опита да я ритне, да я търкулне обратно в басейна.
Поклащане на глава.
Усмивка.
— По-късно, когато Шарън се оправи, тя го потвърди. „Шери ме бутна.“ На гърба й имаше одрана кожа. Тънки отпечатъци от малки кокалчета.
Тя се загледа в течността на пода с копнеж. Сипах малко мартини в друга чаша и я подадох. Тя се намръщи, като видя мизерната доза, но я глътна, после облиза крайчеца на чашата с вида на дете, нарушаващо добрите маниери на масата.
— Искаше отново да го направи пред мен. Желаеше аз да я видя. В този момент разбрах, че бе… сериозно. Те не можеха… трябваше да бъдат… разделени. Не биваше да живеят заедно повече.
— Дойде братът Били.
— Били винаги добре се е грижел за мен.
— Защо избрахте Ренсъм?
— Те работеха за нас — за Били.
— Къде?
— В Палм Бийч. Оправяха леглата. Чистеха.
— Откъде са дошли — първоначално?