— Едно място близо до Евърглейдс. Един наш познат — много добър лекар — работеше с бавноразвиващи се, научил ги на честен труд, нали разбирате, те бяха най-добрите работници.
„Всичко бе излъскано с луга… всички дрехи бяха старателно подредени и сгънати, леглата бяха опънати като под конец… сякаш някой ги бе обучавал отдавна на някои основни неща.“
Живот до блатата. Цялата тази кал. Те са се почувствали съвсем като у дома си върху калното парче земя. Зелена супа…
— Докторът и Хенри бяха партньори на голф — говореше тя. — Хенри винаги бе искал да назначи на работа малоумниците на Фреди — доктора, за обработване на земята, бране на плодове, въобще рутинни неща. Той бе уверен, че наш граждански дълг е да го сторим.
— И продължихте да им помагате, след като им дадохте Шарън.
Тя не улови сарказма, схвана разумното.
— Да! Знаех, че не могат да имат деца. Шърли е била… оперирана. Фреди всички ги оперираше за тяхно добро. Били каза, че ще дадем на нея — на тях — най-големия подарък, който някога са получавали, а в същото време ще разрешим собствения си проблем.
— Излиза, че всички са спечелили.
— Да, точно така.
— Защо въобще трябваше да се направи това? Защо не оставихте Шарън у дома, а не изпратихте Шери на лечение?
Отговорът й прозвуча като предварително изрепетиран.
— Шери имаше по-голяма нужда от мен. Тя наистина бе от този тип, а и времето го доказа.
Две новородени в „Синята книга“ между 1953-та и 57-ма. След това остава само едно.
Предположенията ми се превърнаха във факт, парченцата най-накрая се наместваха. Но това ме поболяваше, като при лошите диагнози. Разхлабих вратовръзката си.
— Какво казахте на приятелите си?
Без отговор.
— Че е умряла ли?
— От пневмония.
— Имаше ли погребение?
Тя поклати глава.
— Дадохме да се разбере, че искаме нещата да останат в семейството. Уважиха чувствата ни. Вместо цветя, дарения за фондацията „Планиране на родителството“ — събраха се хиляди долари.
Надянах маската на терапевта, представях си, че тя е пациентката. Казвах си, че трябва да проявявам съчувствие, а не да бъда съдия.
Но независимо че се усмихвах, ужасът у мен остана. Основната линия, просто едно друго заболяване, случай на тормоз над дете от користолюбие, жестокост, подхранвана по психопатологичен път: слабохарактерна жена, презираща слабостта си, прехвърля тази си омраза върху едно дете, което тя преценява, че е също толкова слабо. Бъркайки проклетията на другото дете със сила. Завиждайки й, насърчавайки я.
По един или друг начин Шери успяваше да триумфира.
Тя бе отпуснала люлеещата се глава назад и се опитваше да отпие живителната течност от празната чаша. Бях замръзнал от ярост, усещах хлад в костите си.
Макар и в пропастта на пиянството, тя успя да го улови. Усмивката й изчезна. Вдигнах гарафата. Тя протегна една ръка, готова да отблъсне удара.
Заклатих глава, сипах мартини.
— Какво се надявахте да постигнете?
— Мир — каза завалено тя. — Стабилност. За всички.
— Получихте ли ги?
Без отговор.
— Не съм изненадан. Момичетата взаимно са се обичали. Те са споделяли техен общ свят, който сами са създали. Като сте ги разделили, вие сте разрушили този свят. Шери вероятно е ставала все по-лоша. Много по-зле.
Тя погледна надолу и отвърна:
— Тя си го изби от съзнанието.
— Как успяхте да го постигнете?
— Какво искате да кажете?
— Механизмът на промяната. Как точно го направихте?
— Шарън познаваше Шърлий и Джаспър — те си бяха играли с нея, бяха много мили с нея. Тя ги харесваше. Бе щастлива да тръгне с тях.
— Къде да тръгне?
— На пътешествие за пазаруване.
— Което се оказа безкрайно.
Ръката отново се издигна за защита.
— Тя бе щастлива! По-добре, отколкото да бъде малтретирана!
— Ами Шери? Какво обяснение й дадохте?
— Аз… аз й казах, че Шарън е… — Тя потопи останалата част от изречението във водка.
— Казала сте й, че Шарън е умряла?
— Че е станало нещастие и тя повече няма да се върне.
— Какво нещастие?
— Просто нещастие.
— На онази възраст Шери би трябвало да е помислила, че удавянето е причинило смъртта — че тя е убила сестра си.