— Не, невъзможно — нелепо. Тя видя, че Шарън бе спасена — това бе на следващия ден!
— На тази възраст никой не би направил разлика.
— О, не, вие ме обвинявате в… Не! Не съм… никога не бих причинила нещо толкова жестоко на Шери!
— Тя продължи да пита за Шарън, нали?
— Известно време. После престана. Изхвърли го от съзнанието си.
— И кошмари ли престана да има?
Изражението й ми даде да разбера, че всичките години учене не бяха отишли напразно.
— Не, онези… Щом знаете, защо ме карате да го преживявам пак?
— Ето още нещо, което знам: след като Шарън си е отишла, Шери е била уплашена до смърт — раздвояване на съзнанието е първичния страх на тригодишна възраст. А страхът й продължил да се усилва. Започнала внезапно да рита и да блъска, станала още по-агресивна. Нали на вас си го изкарваше?
Още едно отлично предположение.
— Да! — каза тя, копнеейки да бъде жертвата. — Правеше най-ужасяващите неща, които някога съм виждала. Риташе като бясна — животински къчове. Не даваше да я докосна, риташе ме, хапеше ме, плюеше върху ми, унищожаваше предмети — един ден влезе в спалнята ми и съвсем целенасочено счупи моята любима ваза от династията Тан. Точно пред очите ми. Когато й се скарах, тя грабна ножичката за маникюр и я заби в ръката ми. Трябваше да ме шият.
— Какво направихте, за да се справите с този нов проблем?
— Започнах по-сериозно да се замислям за произхода й — за нейната… биология. Попитах Били. Отговори ми, че родословието й не било… по избор. Но не допуснах това да ме обезвери. Реших, че главната ми задача ще бъде да я възпитам правилно. Наумих си, че промяна на обстановката може и да помогне. Затворих тази къща и я заведох с мен в Палм Бийч. Къщата ми там е… спокойна. Редки видове палми, огромни прозорци — едни от най-добрите на Адисън Мицнер. Мислех, че околната природа, ритъмът на вълните — биха могли да я успокоят.
— На няколкостотин километра от Уилоу Глен — допълних аз.
— Не! Това нямаше нищо общо. Шарън вече бе вън от живота й.
— Така ли?
Тя ме погледна втренчено, започна да плаче, но без сълзи, сякаш напълно бе пресъхнала, нямаше какво повече да отцеди.
— Направих всичко, което бе по силите ми — каза накрая със странен глас. — Изпратих я в най-добрата забавачка, най-добрата. Самата аз бях ходила там. Взимаше уроци по балет, езда, добри маниери, ветроходство. Без резултат. В присъствието на други деца тя пак не се държеше добре. Хората започнаха да говорят. Реших, че се нуждае от повече внимание, посветих се изцяло на нея. Заминахме за Европа.
Още няколко хиляди километра.
— В дома ви в Рим.
— Ателието ми. Хенри ми го подари, когато учех рисуване. На път за Рим предприехме голямо пътешествие — Лондон, Париж, Монте Карло, Гщаад, Виена. Купих й детски комплект за пътуване, да подхожда на моя, напълних гардероба й с дрехи. Можеше да бъде толкова сладка и чаровна, когато пожелаеше. Красива и отровна, точно като кралството. Исках да й покажа по-добрите неща в живота.
— За да компенсирате произхода й.
— Да. Не желаех да я виждам непоправима. Обичах я!
— Как премина пътешествието?
Не ми отговори.
— През цялото това време някога замислихте ли се пак да ги съберете с Шарън?
— То… идваше ми наум. Но не знаех как да го направя. Не мислех, че това бе най-доброто… Не ме гледайте така! Правех онова, което предполагах, че е най-правилно!
— Някога сетихте ли се за Шарън? Как ли се е справяла?
— Били ми докладваше. Тя бе добре, всичко беше наред. Те бяха сладки хора.
— Те и сега са. И свършиха много добра работа, като я отгледаха, решавайки сами как трябва да постъпват. Но вие наистина ли очаквахте от тях да се справят?
— Да, очаквах. Разбира се, че очаквах. За каква ме взимате! Тя преуспяваше! За нея това бе най-добрия шанс.
Майонеза от буркан. Прозорци с восъчна хартия. Казах на глас:
— До миналата седмица.
— Аз… аз не знаех за това.
— Не, сигурен съм, че не сте могли да знаете. Нека се върнем към Шери. При така създалите се социални проблеми, как се справяше тя с училището?
— За три години смени десет училища. После наехме частни учители.
— Кога за първи път я заведохте при Круз?
Тя погледна към празната си чаша. Налях й два пръста.
— На колко години бе, когато той започна да я лекува?