— Предполагам, някой с вашата професия би определил това като недостатък. За мен бе сговорчивост на характера, чувствах, че тя бе жената, която би помогнала на Леланд.
— Как да му помогне?
— Да се превърне в мъж. Леланд не разбираше жените. Той се вцепеняваше в тяхно присъствие, не можеше… да се изяви. Бе прекалено интелигентен, за да не види иронията — цялото това богатство и власт, най-желаният ерген в страната, а все още девствен на четирийсет. Знаех, че никога не би могъл да реши проблема сам. Върху плещите ми падна бремето да му намеря… гид. Обясних на Линда положението. Бе податлива, затова уредих те двамата да се съберат. Тя бе нещо повече от момиче за парти.
— Сексуални услуги срещу заплащане. Звучи малко по-различно.
Той не позволи да му противореча.
— Всяко нещо си има цена, докторе. Преди трийсет години тя просто вършеше онова, което сексуалният сурогат би могъл да направи днес.
— Вие не сте я избрали само заради личността й.
— Тя бе красива. Имаше вероятност да го стимулира.
— Не това исках да кажа.
— О? — Той отпи от кафето. — Изстинало е. — Чукна три пъти с лъжичката по масата. Сервитьорът донесе нова кана.
Той отпи от димящата течност. Приличаше на човек, комуто са сипали киселина в гърлото. Минаха няколко секунди, преди да се опита да проговори отново, а когато го стори, трябваше да се наведа напред, за да го чувам.
— Защо не ми кажете накъде биете?
— Към нейната стерилност — отговорих. — Избрахте я, заради неспособността й да забременее.
— Вие сте много проницателен млад човек. — Отново вдигна чашката и се скри зад облак пара. — Леланд бе твърде гнуслив и това бе част от проблема му. Да не се взимат предпазни мерки бе въпрос на благосклонност от нейна страна. Но това бе по-маловажният фактор, малко недоразумение, което би трябвало да се оправи.
— Мислех за нещо по-объркващо — казах. — Наследник, роден извънбрачно.
— Защо мислехте, че тя не може да зачене? — попитах аз.
— Бяхме проучили произхода на всички момичета, подложихме ги на пълни изследвания. Разбрахме, че Линда е забременявала неколкократно през младостта си, но е абортирала почти веднага след забременяването. Лекарите ни заключиха, че това е някакъв вид хормонално несъответствие. Диагнозата им бе, че не е способна да износи дете.
— Как се справи тя със стария Леланд?
— Чудесно. След няколко сеанса той вече бе нов човек.
— Какви бяха чувствата му към нея?
Той остави на масата чашката си.
— Леланд Белдинг не изпитваше чувства, докторе. Той бе толкова близко до техниката, колкото е възможно на човешко същество.
Сетих се за думите на Елстън Кроти: „Като някакъв фризер на два крака. Спомням си, че си помислих, колко студено копеле бе той“.
— Независимо от това, би трябвало да развият някакъв вид емоционална връзка. Да не би да твърдите, че такава не се е породила между тях?
— Точно това казвам. Приличаше на обучение — на уроци по френски. Леланд я приемаше в офиса си. Когато приключваха, той си взимаше душ, обличаше се и се отдаваше на бизнеса си, а тя тръгваше да върши своите си работи. Познавах го по-добре от всеки друг и въпреки това никога не разбрах какво мисли. Но предположението ми бе, че той вижда в нея някоя от машините си — вероятно най-ефективната. Което не означаваше, че я е подценявал. Той се възхищаваше най-вече на машините.
— А какви бяха нейните чувства към него?
Моментна пауза. Бързо преминал израз на болка.
— Нямаше съмнение, тя бе впечатлена от парите и властта му. Жените си падат по властта — те биха простили всичко друго на един мъж, с изключение на безпомощността. А тя виждаше също и тази част от него, която бе безпомощна. Затова си представях, че тя гледа на него със смесица от обожание и съжаление. Начинът, по който лекарят гледа на пациент с рядко заболяване.
Той бе оформил думите си като хипотеза. Но болезненият израз продължаваше да надделява над чаровната фасада.
Тогава разбрах, че за него Линда Лание е била нещо повече от момиче от харема със специално предназначение. Знаех, че не мога да засегна този въпрос.
— Тяхното си бе чист бизнес — каза той.
— Много комфортно, до намесата на братко Кейбъл.
Фасадата се смачка с още една степен.
— Кейбъл Джонсън бе окаян тип. Когато той и Линда са били младежи, той я е продавал за пари на местни момчета — била на четиринайсет или петнайсет. Така е забременявала многократно. Той си бе пълен мръсник.