Той поклати глава.
— Бедното, глупаво момиче, повярвало, че само при вида им у него ще се възпламени бащинското чувство. Той я изслушал, казал й каквото тя желаела да чуе. В момента, когато си тръгнала, той веднага ми позвъни и ми заповяда да се явя „на среща за разрешаването на проблема“. Не че желаеше да ме вкарва в беля, той вече бе взел решението си. Всички те трябваше да бъдат унищожени. Постепенно. Аз трябваше да бъда ангела на смъртта.
— Децата трябвало да бъдат убити?
Той кимна утвърдително.
— Цялата низост се приписва на мъртвец. А някой добър щурмовак е изпълнил заповедта.
Той отпи, изкашля се сухо, извади пулверизатора от джоба си и впръска течността в своето гърло.
— Спасих онези бебета. Единствен аз бих могъл да го сторя. Леланд се доверяваше само на мен — можех да си позволя да му се противопоставя, за да им се размине. Съобщих му, че за момиченцата и дума не може да става. Ако някога това излезеше наяве, той щеше да бъде съсипан — „Магна“ щеше да бъде унищожена.
— Прагматичен подход.
— Единственият, който би проумял. Отбелязах, че бебетата могат да бъдат дадени за осиновяване по такъв начин, че всякаква връзка с него да бъде напълно заличена. Че би могъл да състави ново завещание, в което специално да изключи от наследство всякакви кръвни роднини, знайни или незнайни. Първоначално той не пожела и да чуе. Казах му, че бях изпълнявал безпрекословно всякакви негови нареждания, но сега вече бих напуснал преди изпълнението на последното. И ако онези бебенца умрат, не бих могъл да гарантирам мълчанието си. Готов ли бе да елиминира и мен също? Това го разгневи и шокира. Още от детските години никой не бе дръзвал да му възрази. Но той ме уважаваше, защото винаги бях стоял до него, накрая прие моя план.
— Елегантен план — казах аз. — Особено като имаме предвид утешителната награда за сестра ви.
— Беше точно след смъртта на Хенри. Тя бе обхваната от дълбока депресия — вдовица, бездетна. От погребението се бе оттеглила в пълно усамотение. Реших, че с момиченцата около нея би могло да стане и чудо. А и тя не бе любопитна жена. Никога не бе попитала откъде са се взели, въобще не пожела да узнае.
— Джоан бе ли включена в сделката?
— Не. Хоуп не би могла да се справи с такова нещо. Корпорацията купи санаториум в Кънектикът и Джоан бе настанена там. Тя получи отлични грижи. С течение на времето се обучихме и в здравен мениджмънт, в резултат на което купихме още няколко болници.
— Нови имена, нов живот. Особено що се отнася до Джонсън. Вие или Белдинг скалъпихте интригата за удара с наркотици?
— Това… не трябваше да се случи по този начин.
— Убеден съм, че Линда и Кейбъл биха се утешили, ако можеха да го чуят.
Опита се да заговори. Нищо не се получи. Впръска течност в гърлото си, изчака и произнесе тихи звуци, глухи като тътен.
— Не бе планирано Линда да бъде… част от това. Предполагаше се, че няма да е там, трябваше да бъде на пазар. Тя не представляваше заплаха. Щом брат й бе вън от играта, с нея би било по-леко да се споразумеем. Аз бих могъл да го сторя. Но колата й не работела и тя тъкмо телефонирала за такси, когато акцията започнала. Кейбъл я сграбчил, какъв мръсник, и я използвал като щит. Тя бе застреляна съвсем случайно.
— Не може да бъде. Тя не би позволила да й отнемат децата, без да вдигне врява. Трябвало да умре. Вие или сте го знаели още от самото начало или сте предпочели да се правите, че не го забелязвате, когато сте планирали акцията. Шикозният апартамент в сградата на Фонтейн, всичките бижута, кожи и коли са целели единствено да подмамят нея и Кейбъл, че Белдинг приема техните условия. Но в мига, когато тя е влязла в офиса му с онези бебета, и двамата вече са били мъртви.
— Грешите, доктор Делауер. Бях подготвил всичко.
— Нека ви отдадем заслуженото уважение и да кажем, че някой е прередил вече уреденото от вас.
Той стисна ръба на масата. Изразът на очите му взе надмощие над тена, дрехите и целия култивиран чар.