— Не — изквака той. — Това бе грешка. Онзи долен мръсник — нейният брат я уби, използва я така, както винаги го бе правил.
— Може и да го е направил. Но Хюмъл и Де Гранцфелд биха могли все пак да я убият по заповед на Белдинг. Той останал доволен от свършената работа, наградил ги със служба във Вегас.
Дълго време не пророни дума. Нещо — възможно ли бе да е истина? — го гризеше, разяждаше го отвътре. Гледаше през мен. Назад към едно друго време.
— Глупости — рече той.
— Вие ли сте бащата? — попитах.
Отново дълго мълчание.
— Не знам. — А после: — Двамата с Леланд бяхме от една кръвна група „0 — положителна“. Заедно с трийсет и девет процента от американците.
— В днешно време има прецизни тестове.
— Какъв смисъл би имало? — Гласът му се изтъни, пречупи и замря. — Аз ги спасих. Настаних ги в добър дом. Това бе достатъчно.
— Не и за Шарън. Тя приключи голичка, ядейки майонеза от буркан. Още един план, поел в грешна посока ли?
Затвори очи, намръщи се, за миг се състари.
— Беше за доброто и на двете.
— Така ми казаха и на мен.
— Шери бе ужасяващо дете. Още откакто проходи забелязах признаците на насилие у нея. Това ме разтревожи. Замислих се дали не е от лошото семе — Джонсънови имаха в родословието си поредица от злодеи. Накрая стана ясно, че Хоуп не би могла да се оправи и с двете едновременно. Шарън бе тормозена, бита. И това ескалираше непрекъснато. Нещо трябваше да се направи. Когато Шери се опита да я удави, вече знаех, че моментът бе настъпил. Но Леланд не трябваше да го научава. Той напълно бе забравил за тях. И дума не бе споменал след преместването. Знаех, че той би погледнал на всяка промяна в плановете като доказателство, че моят метод не е най-подходящ. Щеше да настоява да стане по неговия начин.
— Какво му казахте?
— Че Шарън се е удавила при нещастен случай. Това бе добре дошло за него.
Устните му започнаха да треперят. Постави ръка върху тях, за да скрие загубата на контрол.
— Защо изгонихте Шарън, а не Шери?
— Защото именно Шери имаше нужда от наблюдение — тя бе нестабилна, едно заредено оръжие. Твърде рисковано и за двете би било да я оставим без надзор.
— Това не е била единствената причина — казах.
— Не. Хоуп така пожела. Тя се чувстваше по-близка с Шери, усещаше, че Шери има по-голяма нужда от нея.
— Наказание за жертвата. От богатското имение до калното парче земя. И двама умствено изостанали хора, като детегледачи.
— Те бяха добри хора. — Закашля се, без да може да спре, клатейки глава от едната към другата си страна, борейки се за глътка въздух. Очите му се напълниха с влага, наложи се да използва масата за опора.
Най-накрая бе способен да говори, но толкова тихичко, че трябваше да се наведа напред, за да го чувам.
— Добри хора. Те бяха работили за мен. Знаех, че можеше да им се има доверие. Предполагаше се, че положението щеше да е временно. Начин да спечелим време за Шарън, докато успея да уредя нещо друго.
— Начин да бъде заличена самоличността й — казах аз.
— За нейно добро! — Шепотът му бе скрибуцащ, настоятелен. — Никога не съм сторил нещо, за да я нараня.
Отново ръка върху устата. Неконтролируема кашлица. Постави копринена кърпичка пред устните си, изхрачи се в нея.
— Извинете. Тя притежаваше лицето на майка си.
— И Шери също.
— Не, не. Шери притежаваше чертите, но не и физиономията.
Дълго време не си казахме нищо. И тогава изведнъж, сякаш проправяйки си с усилие път, далече от сантименталното вцепенение, той се изправи и щракна с пръсти. Сервитьорът му донесе чаша с вода и лед и си тръгна. Пи, изкашля се, докосна адамовата си ябълка, преглътна с мъка. Насила се усмихна, но изглеждаше унесен, отпаднал. Един мъж, който бе преплувал живота в първа класа, само за да открие, че корабът не е доплувал доникъде.
Бях пристигнал на това място с омраза към него, готов да излея яда си. Но усетих сякаш го прегръщах през рамо.
После се сетих за мъртвите тела, вече се бе натрупала цяла камара трупове, и казах:
— Вашият временен план се проточи към постоянството.
Той кимна.
— Продължавах да търся друг начин за уреждане на въпроса. Междувременно Шърлий и Джаспър вършеха работата на шотландски гвардейци изумително добре. После Хелън откри Шарън, направи я свое протеже, започна да я превъзпитава в добра насока. Реших, че нищо не би било по-добро от това. Свързах се с Хелън — постигнахме споразумение.