Бог ми е свидетел, той се нуждаеше от помощ. Въпреки че алкохолизмът бе добра основа и съдържаше голям потенциал за насилие — едно от тези жестоко изтерзани млади бичета, израснали под силен натиск, които оставят нещата да се нажежат до край, а после избухват, без да заплашват с юмруци, остриета, вериги, кокалчета и пистолети.
Не съвсем типичен пациент от частната практика. Къде ли го е намерила Шарън? Колко ли други като него е лекувала? И колко ли лесно раними личности са на предела на нервната криза, защото тя повече няма да е там, за да ги поддържа?
Припомних си внезапната ярост на Расмусен, когато попитах какво е станало след излекуването на болката.
Глупавото предположение, което не можех да докажа, но то не искаше да избледнее бе, че отношенията му с Шарън са прехвърлили границата на лечението. Нещо достатъчно силно, за да го върне обратно към дома й. Търсене? На какво?
По стъпките на Трап…
Би ли могла тя да спи и с двамата? Дадох си сметка, че съм се чудел за същото по отношение на шейха на партито. И за Круз преди много години.
Може би съм продължил да следвам тази мисловна линия, измислял съм. Предполагал съм сексуални връзки, които никога не са съществували, защото собственото оплитане с нея бе толкова плътско.
Както би казал Майло: „Ограничено мислене, приятелче“.
Ограничено или не, обаче не можех да се освободя от него.
Върнах се вкъщи в един и половина, намерих бележка от Мора Бенън — стажант репортерката и от детектив Делано Харди. Дел разговаряше по другия телефон, когато се обадих и затова извадих телефонния указател и започнах да търся доктор Уайнгардън от Бевърли Хилс.
Имаше двама с това име — Айзък на улица „Бедфорд Драйв“ и Лесли на „Роксбъри“.
Айзък Уайнгардън отговори на собствения си телефон. Звучеше като възрастен човек с мек, любезен глас и виенски акцент. Когато разбрах, че е психиатър, бях сигурен, че това е моя човек, но той отрече да познава Шарън или Расмусен.
— Изглеждате ми разтревожен, млади човече. Мога ли с нещо да ви помогна?
— Не, благодаря.
Телефонирах в офиса на Лесли Уайнгардън. Секретарката каза: „Докторът има пациент сега“.
— Можете ли да му предадете, че става въпрос за доктор Шарън Ренсъм.
— Той е тя. Не прекъсвайте връзката.
В продължение на няколко минути слушах Мантовани. После: „Докторът не може да бъде безпокоен. Каза да взема номера ви, ще ви се обади“.
— Бихте ли могли да ми кажете, дали доктор Уайнгардън изпраща пациенти на доктор Ренсъм?
Забавяне. „Нямам представа. Предавам само онова, което ми нареди докторът.“
В два и петнайсет се обади Дел Харди.
— Здрасти, Дел. Как вървят работите?
— Претрупан съм. Колкото по-горещо става, все повече работа ще се отваря. Какво мога да направя за теб?
Казах му за Шарън и Сирил Трап. За бързата продажба на къщата.
— Трап ли, ха? Интересно.
Но не звучеше заинтригуван. Въпреки че бе един от малкото детективи близък и на Майло, това приятелство не прерасна в дружба. Трап бе товар, който той не искаше да споделя.
— Никълс Кениън е към отдела в Холивуд. Така че не бих могъл дори да разбера кой се занимава със случая. С огромната работа, която имаме, целият отдел гледа да се отърве от рутинните случаи бързичко и върши много неща по телефона.
— Чак толкова бързо?
— Обичайно не, но никога не може да се каже със сигурност.
Не реагирах.
Той започна:
— Ти каза, че ти е била приятелка.
— Да.
— Мисля, че мога да задам няколко въпроса.
— Наистина ще ти бъда благодарен, Дел. Във вестника се казва, че не са били открити членове на семейството. Но аз знам, че имаше сестра близначка. Срещнах я преди шест години.
„Бях единственото им малко момиченце.“ Друга изненада.
— Име?
— Шърлий, с две „и“-та. Тя бе инвалид. Живееше в сиропиталище в Глендейл. Саут Бренд — на около два километра след Галериа.
— Име на мястото?
— Само веднъж бях там, не го забелязах.
— Ще проверя. — Понижи глас. — Слушай, оная работа за Трап. Капитанът не би се занимавал с някакви си безславни самоубийства. Значи присъствието му там е било нещо лично — може би във връзка с имението. Някои приятелчета се занимават с частна собственост, опитват се да им излезе евтино. Не в смисъл на добър вкус, но нали знаеш как става.