— Доналд Тръмп на местопрестъплението.
Той се засмя.
— Ти го каза. Още една възможност — жертвата беше ли богата?
— Произхождаше от богато семейство.
— Тогава, това ще да е — рече той, като в гласа му звучеше нотка на облекчение. — Някой е натиснал няколко копчета. От високо място е заповядано да се пази тишина, бързо са го изчистили. Трап е свикнал да работи с отдела в Холивуд — може би някой си е спомнил това и го е помолил да услужи.
— Персонифицирана услуга?
— Винаги се случва. Най-важното, когато си богат е, че притежаваш нещо, което никой друг не може да си позволи, нали? В днешно време всеки може да си купи мерцедес на изплащане. Наркотик, дрехи, все същите неща. Но тайна на интимния живот — това е върховен лукс в този град.
— Добре — казах, но се чудех кой ли е натиснал копчетата. Мигновена мисъл — шейхът на партито. Нямаше начин да го разбера от Дел, затова отново му благодарих.
— Не го споменавай. Скоро да си се чувал с Майло?
— Не. А ти? Мисля, че трябва да се върне в понеделник.
— Нито дума. Шефът по дежурствата каза, че трябва да бъде обратно в канцеларията в понеделник. Доколкото познавам Майло, това значи, че ще си бъде в града още в събота или неделя, ще ходи напред-назад и ще псува. Но няма да е скоро, убеден съм. Сега паразитите са на власт.
След като той затвори, погледнах в указателя. Няколко минути по-късно Мал Уърти позвъни, да ми напомни за утрешното даване на показания под клетва. Той ми се стори разтревожен за моето душевно състояние, продължи да ме разпитва дали съм добре.
— Чувствам се превъзходно. Дори и Пери Мейсън не би могъл да измъкне нещо по-добро от мен.
— Пери Мейсън бе компютър. Ти внимавай с онези приятелчета от застрахователното. Между другото, Денис определено твърди, че на Дерън не са му необходими повече сеанси. Тя иска сама да се справи. Но това между нас казано. Докато другата страна не бъде убедена, лечението на детето ще продължава до края на живота му. Че и повече.
— Дерън как се справя?
— Все същото.
— Накарай я да продължи лечението, Мал. Ако иска някой друг, ще й дам препоръки.
— Тя е доста непоколебима, Алекс, но ще продължавам да се опитвам. Междувременно се тревожа повече да й помогна да сложи нещо на масата. Чао.
През следващите няколко часа се подготвях за даването на показания и бях прекъснат от телефона.
— Д-р Делауер ли е? Мора Бенън? „Лос Анджелис таймс“?
Звучеше като че бе на тринайсет, имаше висок глас с леко съскане и акцент от Ню Ингланд и обърна съобщенията си във въпроси.
— Здравейте, госпожице Бенън.
— Нед Бионди ми даде номера ви? Толкова се радвам, че ви хванах — чудя се дали можем да се срещнем?
— С каква цел?
— Вие познавахте доктор Ренсъм, нали? Помислих си, дали не можете да ми дадете някаква допълнителна информация за нея?
— Не мисля, че ще ви бъда от полза.
— О? — Звучеше унило.
— Не бях срещал доктор Ренсъм от години.
— О. Само си помислих… Добре, нали знаете, опитвам се да дам добре оформена картина, да вложа някакъв подтекст? За биографията й? Толкова странно нещо, психоложка да се убие по този начин — все едно човек да ухапе куче, нали знаете? Хората ще се заинтересуват да разберат защо.
— Вие успяхте ли да научите нещо повече от онова, което написахте в първата статия?
— Не. Не успях, доктор Делауер. Има ли още нещо за откриване? Защото, ако има, наистина ще ви бъда много благодарна да го науча. Мисля, че полицията ми обръща гръб. Няколко пъти им се обаждах, но никой не се отзова. — Пауза. — Мисля, че не ме вземат на сериозно.
„Тайната на интимния живот, най-големият лукс.“
— Бих искал да ви помогна, но наистина нямам какво да добавя.
— Господин Бионди каза…
— Ако съм накарал господин Бионди да мисли нещо друго, много съжалявам, госпожице Бенън.
— Окей. Но, ако откриете нещо, моля ви да ме уведомите.
— Ще направя всичко възможно.
— Благодаря, доктор Делауер.
Седнах и се загледах през прозореца, усетих настъпващата самота.
Нещастието обича компанията — колкото е по-голямо нещастието на другия човек, толкова по-добра е компанията. Телефонирах на информацията в „Нюхол“ и поисках номера на Ди Джей Расмусен. Нямаше го в указателя.