— Дано да е истина. Нали не работите за някой адвокат мошеник?
— Защо бих го правил?
— Значи искате от мен да се свържа с всички пациенти, които съм насочила към нея? — усмихна се тя.
— И да ми съобщите за други източници на пренасочване, които са ви известни.
Усмивката стана студена.
— Това би било трудно, доктор Делауер. Идеята ви не е добра, а и няма чак толкова пренасочени пациенти все пак. Нямам представа кой друг й е пращал пациенти. Макар че със сигурност ги съжалявам.
Тя спря и сякаш търсеше подходящи думи.
— Шарън Ренсъм бе… Тя и аз… Добре де, вие кажете първо. Защо отказахте срещата?
— Не исках да се забърквам с нея. Тя е… Тя бе много сложна личност.
— Да, със сигурност. — Погледна си часовника и прибра стетоскопа. — Е, добре, отивам на обяд. Ще ви проверя. Ако сте този, за когото се представяте, ще говоря с вас. Но първо трябва да се нахраня.
Остави ме в чакалнята. Върна се няколко минути по-късно.
— Окей — каза го, без да ме погледне.
Отидохме в кафенето на „Брайтън“. Поръча си сандвич с риба тон върху ориз и билков чай. Аз подгоних две сварени яйца из чинията си, сякаш бяха гумени.
Ядеше бързо, без да се церемони. За десерт си поръча огромна порция сладолед с плодове и преди да отмести порцията, вече бе омела половината.
След като избърса устни, тя каза:
— Когато ми съобщиха, че някой се обажда заради Шарън, честно казано — доста се притесних. Тя ми причини неприятности. Отдавна не работим заедно.
— Какви неприятности?
— Само секунда — повика сервитьорката и помоли отново да й донесат чай. Поръчах си кафе. Сметката дойде с питиетата.
Взех я.
— Поемам разходите.
— Купуване на информация?
— Говорехте за проблемите, причинени от нея — усмихнах се аз.
Поклати глава, изпълнена със съмнения.
— Момче, въобще не съм сигурна дали все пак ми се ще да се вкарвам в тази история.
— Поверително — обещах.
— Законно ли е? Или е както при пациентите: „Вие сте моя терапевт“.
— Ако това ще ви успокои.
— Говорите като истински психо лекар. Да, успокоява ме. Заемаме се с опасна работа — етични проблеми. — Погледът й стана остър. — За мен нямаше друг изход да го предотвратя, освен да се обърна към съда за нарушаване на лекарската етика. Когато някой мошеник адвокат обаче успее да оправи такъв случай, той се нахвърля върху всеки лекар, изпратил пациент като свидетел в съда.
— Последното нещо, към което се стремя, е да подбуждам някого към съдебен иск — отговорих.
— Така е и при мен.
Тя удари с длани по масата, толкова силно, че солницата подскочи.
— Проклятие! Тя такъв ми го забучи! Само мисълта за нея ме подлудява. Съжалявам, че е умряла, но не изпитвам никаква горест. Тя ме използва.
Пийна една глътка от чая си.
— Срещнах я едва миналата година. Дойде, представи се и ме покани на обяд. Ясно ми бе какво прави — търсеше си пациенти. В това нямаше нищо лошо. Бях започнала да практикувам преди малко повече от година. По същия начин бях събирала клиентела. Първото ми впечатление от нея бе положително. Бе ясна, говореше открито, сякаш всичко беше наред. Препоръката й бе страхотна — най-различни клинични експерименти. Плюс това, че бе тук, в сградата — винаги е добре взаимно да си препращаме пациенти. Почти всичките ми пациентки са жени. Повечето от тях биха се чувствали по-комфортно с жена терапевт. Затова сметнах, че бих могла да опитам. Имах резерви единствено по отношение на външния й вид — бе толкова красива, чудех се дали това не би било заплаха за някои жени. Но реших, че това е мислене на сексолог и започнах да я препоръчвам на някои. Е, не бяха толкова много, слава богу! Нямам голяма клиентела.
— Кабинетът й на третия етаж ли беше? Заедно с доктор Круз?
— Точно така. Само че той никога не се появи, единствено тя. Веднъж ме заведе горе — малко кабинетче. Чакалнята — като пощенска кутия и един кабинет за консултации. Май асистираше на Круз, що се отнасяше до проблеми с психиката. Имаше номер на лиценза.
— Сертификат за асистент ли?
— Такова нещо. Всичко беше в реда на нещата.
Психолог асистент. Временна позиция, целяща осигуряване на практика за бъдещи докторати под ръководството на дипломиран психолог. Шарън бе защитила докторат преди шест години и отдавна притежаваше необходимите качества за пълен лиценз. Чудех се защо ли не го е получила. Какво бе правила през тези шест години?