— Няма да съди заради сексуален тормоз — отвърнах. — Малцина мъже биха го сторили. Твърде неудобно е.
— Фронтален опит за физическо насилие над един мъжкар? Наистина се надявам да сте прав. И все пак, никой не се е раздвижил. Но това съвсем не означава, че няма да го направят. А дори и да бъда пощадена от съдебни неприятности, тя вече ми коства много по отношение на репутацията. Една клиентка ще сподели с десет други. И никоя от напусналите не ми е платила за свършената работа — говорим само за четиристотинте долара, такса за лабораторни изследвания. Не съм настроена да се примиря с такива щети без болка. Пълно е с лекари тук в западните квартали. Вие къде практикувате?
— Тук, но се занимавам с деца.
— О — чукна с върха на ноктите си по ръба на чашката. — Сигурно ви изглеждам твърде меркантилна, а? Ето ви на, алтруизъм, покривам сметките на пациентите, цялата тая работа с Хипократ. Но най-вече ми пука да си сложа тенекийка на задника. И въобще не се оправдавам по този начин. Защото, ако аз не се погрижа за себе си, никой друг няма да го стори. Когато пристигнах от Северозапад, за да се усъвършенствам като интернист в болницата „Дженерал Харбър“, срещнах най-великолепното момче на света. Ожених се за него три седмици по-късно. Сценарист, правеше проучвания в болницата за някакъв минисериал. И хоп — любов от пръв поглед. Съвсем неочаквано се сдобих с къща в Плая дел Рей, докато смъртта ни раздели. Каза, че се е запалил по мен, защото съм лекар. Закле се никога да не ме напусне. След две години го направи. Изпразни банковата ни сметка и замина за Санта Фе с някаква курва. Изминаха две години, докато успея да се съвзема.
Загледа се в чашата, сякаш търсеше някакви нишани за гледане на бъдещето.
— Работих дяволски усърдно, за да стигна дотук, а ето че една нимфоманка разби всичко на пух и прах. Затова не, няма да се обаждам на мъжете, които тя е подлудила, за да им поемам разноските. Големи момчета са, да се оправят. Вече сигурно са го обърнали на състезание помежду си — убеждават се един друг, че са „гвоздея на програмата“. И вие не се месете, доктор Делауер. Не ровете костите й.
Повиши глас. Хората ни гледаха. Забеляза и понижи тон:
— Как може такъв човек да става терапевт? А бе, хора, не проучвате ли кандидатите?
— Не достатъчно. Как реагира тя, когато й вдигнахте скандал?
— Доста странно. Само ме гледаше с онези огромни сини очи, напълно невинни, сякаш въобще не разбираше за какво иде реч. После започна да се вайка, сякаш се опитваше да си играе на терапевт със самата мен. Когато свърших, рече: „Извинявай“. Стана и си излезе. Нито обяснения, нито каквото и да е. На следващия ден я видях да изнася кашони от офиса си.
— Разговаряхте ли с Круз в качеството му на неин научен ръководител?
— Опитах се. Сигурно поне двайсет пъти съм го търсила. Дори му пусках бележчици под вратата. Никога не отговори. Бях под пълна пара, дори реших да подам оплакване. Накрая сметнах, че леко съм се отървала и просто престанах да се занимавам с това.
— Името му още седи в списъка на обитателите на сградата. Той не практикува ли тук?
— Както вече споменах, никога не съм го виждала. А когато го търсех, разговарях с портиера. И той въобще не го бе виждал. Десет към едно залагам, че Круз го е наел за нея. Тя сигурно и него го е побърквала.
— Защо го казвате?
— Защото специалността й бе да побърква мъжете, така ли е? Именно това правеше. Вероятно така си е пробивала пътя към доктората.
Замислих се върху това. Изгубих се в мислите си.
— Вие няма да продължите да се занимавате с търсенето на пациентите, нали?
— Не — отговорих, но взех решението едва в този миг. — Казаното от вас поставя нещата в друга плоскост. Но трябва нещо да направим за Расмусен. Той е бомба със закъснител.
— Оставете го да се самовзриви — още едно добро отърване.
— Ами ако нарани някой друг?
— Вие какво бихте могли да сторите, за да предотвратите такова нещо?
Нямах отговор.
— Слушайте, бих искала да бъда съвсем ясна. Желая да съм вън — свободна от цялата тази помия, от притесненията. Схванахте ли?
— Схванах.
— Със сигурност се надявам, че сте го разбрал. Ако използвате нещо от казаното, за да ме набъркате с нея, ще отрека да е излязло от моята уста. Досиетата на всички пациенти, до които тя се докосна, са унищожени. Ако споменете името ми, ще ви съдя за нарушаване на лекарската тайна.