— Да, нека поговорим за баща му Грегъри Джо Бъркхалтър, който има криминално досие. Знаете ли това, докторе?
— Да, известно ми е. Обвинение в дребна кражба преди няколко години.
— Дребна кражба, докторе, но е лежал в затвора.
— И какво от това? — попита Мал.
— Ами, господин Уърти, това, че вашият експерт, базиращ заключенията си върху мнението на индивид, който не би бил квалифициран като експерт в съда, иска да докаже, че този баща е бил главен източник на интелектуална стимулация за своето дете, а оттам и главна материална и емоционална загуба, дължаща се на смъртта на бащата. Този баща е бил криминален престъпник, с възможно най-ниското образование.
— Господин Морети — казах аз. — Да не би да твърдите, че си струва да се скърби само за загубата на високообразованите родители?
Той не ми обърна внимание.
— … докато фактически данните, имащи връзка със случая, показват социална и емоционална нищета…
Той продължи още известно време, като повиши тона и скоростта, ярко искрящ от блясъка на победата. Мал също се бе увлякъл в двубоя и само очакваше мига на контраудара.
Още глупотевини. А истината — да върви по дяволите. Наистина започна да ми писва и го прекъснах, като повиших глас, за да бъда чут от цялата адвокатура.
— Господин Морети, вие сте класически пример за твърдението, че „ниско образованият винаги може да бъде опасен“.
Морети почти се изправи на място, закашля се и после пак се настани в стола, като стисна зъби.
— Ставате опасен, докторе.
— Срещата трябваше да е за уточняване на фактите. Ако искате да чуете онова, което съм длъжен да кажа, добре. Ако пък искате да ни играете егоцентрични пиески, няма да си губя времето.
Морети цъкна с език.
— Ако това е предзнаменование за поведението му в съда, вие сте на ръба на опасността, господин Уърти.
Мал не отговори. Но записа в тефтера си: „Дали не съм създал чудовище?“. После го прикри с ръка.
Морети не пропусна нищо:
— Нещо, което ще ни трябва за протокола, г-н съветник?
— Просто си драскам — рече Мал и започна да рисува гола жена.
— Говорехме за травмата в детска възраст — обърнах се към Морети. — Ако искате мога да ви го пратя по пощата?
Морети се опита да се направи на удивен.
— Можете да го изпратите, ако има нещо за добавяне в доклада ви.
— Тъй като вие извадихте погрешни заключения от доклада ми, имам много за добавяне. Дерън Бъркхалтър страда от посттравматична стресова реакция, която може да се превърне в дълготрайни психологични проблеми. Само бързата терапия и консултиране на майката намалиха до известна степен симптомите, но е необходимо допълнително лечение.
Към другите адвокати:
— Не казвам, че дълготрайните психологически проблеми са неизбежни, но не мога и да отрека, че те са вероятни. Никой разумен експерт не би го направил.
— О, за бога! — рече Морети. — Та детето е едва на две годинки.
— Двайсет и шест месеца.
— Все същото. По време на катастрофата е бил на осемнайсет месеца. И вие ми казвате, че ще се явите в съда и ще свидетелствате под клетва, че когато стане на двайсет и шест, би бил психологически разстроен от катастрофа, случила се докато е бил бебе?
— Точно това ви казвам. Травмираща сцена — жива и кървава, се забива в подсъзнанието…
Морети изхърка:
— Подсъзнанието на какво прилича, докторе. Никога не съм виждал такова нещо.
— И въпреки това вие също притежавате такова, господин Морети. Както аз и всички останали в тази зала. Казано простичко, подсъзнанието е хамбар. Тази част от нашия мозък, където слагаме преживявания и чувства, с които не желаем да се занимаваме. Когато защитните ни сили намалеят, хамбарът се появява на повърхността и някои от складираните материали се изплъзват оттам — сънища, фантазии — очевидно ирационални, та дори и саморазрушително поведение, което наричаме симптоми. Подсъзнанието е истинско, г-н Морети. То ви кара да сънувате, че побеждавате. Голяма част от онова, което ви е накарало да станете адвокат.
Това лично го засегна. С голямо усилие запази самообладание, но очите му хвърляха мълнии, ноздрите се разшириха, стисна устни толкова силно, че се набръчкаха.
— Благодаря ви за това проникновение, докторе. Изпратете ми сметката, макар че като гледам как товарите господин Уърти, едва ли ще мога да си платя. Нека в този момент да се концентрираме върху катастрофата…