— Нищо просташко, но все пак у нея имаше нещо, което не пасваше. Като прекрасна картина, закачена на криво.
— Никога не си го споделял с мен.
— Ако ти бях казал, че гаджето ти нещо не е в ред в личностен план, щеше ли спокойно да ме изслушаш и да ми благодариш?
— Не.
— Точно така. Щеше да ми се обидиш до смърт, вероятно нямаше и да ми проговориш до края на живота. Не, хайде без шегички. Чичо Лари си държи езика зад зъбите. Първо правило на терапевта: „Когато не си сигурен, не казвай нищо“. А аз не бях сигурен. Не съм си правил труда да й поставям диагноза, просто бе едно впечатление. Освен това ти изглежда се наслаждаваше на дружбата с нея, а пък не те виждах женен за нея.
— Защо не?
— Просто тя не приличаше на жена, която иска да се жени.
— На какъв тип приличаше?
— На оня тип, който държиш до себе си, а тя ти съсипва живота. Сметнах, че си прекалено умен, за да се обвържеш. Излязох прав, нали?
Пауза. Той каза:
— Нека ти задам един въпрос, но не ставай агресивен. Биваше ли я в леглото?
— Не съвсем.
— Прави се, че участва, но не е така, нали?
Бях удивен.
— Какво те кара да го кажеш?
— Като говорехме за клипа, си дадох сметка на кого ми напомняше тя. На порноактрисите, които Круз използваше във филмите си. Срещах ги, когато работех за него. Онези момичета направо излъчваха сексапил, сякаш можеха да изсмучат кръв от скала. Но оставаш с усещането, че това е само лустро. Нещо, което се сваля заедно с грима. Чувствителността не бе част от тяхната същност. Те знаеха как да разделят чувствата от поведението си.
— Да отделят ли? Както в граничните случаи?
— Точно. Но не ме разбирай погрешно. Не казвам, че Шарън е била граничен случай, или че всички актриси са такива. Но и тя и те притежаваха нещо от качествата на граничните случаи. Попаднах ли в целта?
— Направо в десетката. Тя притежаваше типичните качества за граничните случаи. През всичките тези години не бях успял да си дам сметка.
— Не се самообвинявай. Ти все пак спеше с нея — заразен бе от любовна слепота. Аз не бих си и помислил, че точно ти ще й поставиш диагнозата. Но не съм изненадан, че е правила порнофилм.
Разстройство на граничната личност. Ако Шарън бе заслужавала такава диагноза, аз съм флиртувал с катастрофата.
Граничните пациенти са кошмар за терапевта. По време на обучението ми, преди да реша да специализирам с деца, бях лекувал много такива.
По-точно е да се каже, че се бях опитвал да ги лекувам. Защото граничните случаи никога не стават по-добре. На пръв поглед приличат на нормални, дори понякога супернормални. Захващат се с работа, която изисква голямо напрежение и успяват. Но те вървят по тесния път между лудостта и реалността. Не са способни да спечелват приятелство, да постигат вътрешни прозрения, никога не се освобождават от дълбокото, разяждащо чувство за безполезност и ярост, което неотменно се превръща в саморазрушение.
Те са хронически депресирани, определено склонни към пристрастяване, живеят от едно емоционално нещастие до следващото.
Никой не знае как и защо нормалните хора се превръщат в гранични случаи. Фройдистите твърдят, че се дължи на емоционално лишаване през първите две години от живота. Биохимиците обвиняват погрешно изградени връзки. И училището много не може да им помогне.
Веднъж Ада Смол ми бе говорила по въпроса. И това бе единствен път, когато долових яд в гласа й.
„Пази се от тях, Алекс, ако искаш да се чувстваш компетентен. Иначе всеки път ще те карат да изглеждаш глупак пред самия себе си. Дълго време упорито ще се трудиш да постигнеш напредък — месеци, а може и години и тъкмо ще си решил, че си успял да вникнеш в нечия душа, дори да постигнеш промяна, те ще ти се измъкнат в следващия миг. Ще има да се чудиш къде ли е грешката, дали пък не си сбъркал професията. Вината няма да е у теб, те ще са виновни. В един момент те могат да изглеждат страхотно, но в следващия — ще са извън строя.“
Извън строя. При тях най-често стават опити за самоубийство, в сравнение с всички останали пациенти на психиатрията. И най-често успяват.
— Изгубих доста от времето си в компанията на разни актриси — каза Лари. — Дори познавах по-отблизо някои от тях и започнах да ги разбирам — тяхната разнородност, как и какво правят. От гледна точка на граничните случаи промискуитетът — безразборните отношения са наполовина благоприятна адаптация, чудесен начин за разделяне — един мъж за приятелство, друг за интелектуална стимулация, трети за секс. Разцепване, разцепване, разцепване — елегантно и ясно. Ако не можеш да постигнеш интимност, със сигурност е по-добре, отколкото да си самотен. Да можеш да разделяш личността си е един от начините да не участваш духом в чукането из порнофилмите и да оставиш юнаците да се празнят по цялото ти лице, без да ти пука. Само една професия. Искам да кажа, как би могъл човек да се измъкне — сигурно да се върне в къщи и да сготви макарони с кашкавал или да попълва кръстословица? Момичетата си го позволяват. Казват, че като са пред камера, все едно че наблюдават отстрани някой друг.