В сандъчето се мъдреха две огромни пъстърви, увити в прозрачно фолио. Наложи ми се да ги изпържа, докато Майло ми разказваше за преживяното по време на риболовния поход и пресушаваше бира след бира.
Сервирах му риба и половина, оставяйки другата половина за себе си. Налях две чаши с ледена вода и ги сложих на масата. Някъде ми се намираше бутилка бяло вино, но не бе изстудено. Освен това не ми се пиеше, а и последното нещо, от което точно сега Майло се нуждаеше, бе допълнителен алкохол.
Погледна водата, сякаш бе от помийната яма, но все пак я изпи. След като излапа на няколко хапки своята порция, той погледна към недокоснатата риба в моята.
— Искаш ли я? — попитах.
— Не си ли гладен?
— Ядох малко преди да се появиш.
Хвърли ми продължителен поглед.
— Добре, дай я насам.
Когато и последната половинка пъстърва свърши, той рече:
— Е, хайде сега, разкажи какво те измъчва.
Реших да споделя с него за Робин. Вместо това му разказах за Шарън, изпълнявайки поетото пред Лесли Уайнгардън задължение. Спестих и съблазняването на пациентите.
Слушаше, без да прави коментар. Стана и затърси десерт в хладилника. Откри една ябълка и я унищожи на четири хапки. Избърса лицето си и попита:
— Трап, а-а? Сигурен ли си, че беше той?
— Трудно е да бъде объркан с тази бяла коса и особена кожа.
— Да-а. Кожата. Някаква особена болест. Знаех името й, но го забравих. Някакво автоимунно състояние — тялото атакува само себе си, като унищожава пигментацията. Никой не знае какво причинява болестта, но в случая с Трап си имам теория. Този задник е толкова пълен с отрова, че собственият му организъм не може да понесе това количество мръсотия. Може да имаме късмет и той да си угасне постепенно от само себе си.
— Какво мислиш за присъствието му в къщата й?
— Кой знае? Нищо не би ми харесало повече от това, да го хвана в крачка, но това не ми прилича на криминално престъпление. Може би той и бившата ти приятелка са си ходели и той се е върнал, за да се увери, че не е оставил някакви доказателства. Съмнително, но ненаказуемо. Ако тя се е хванала с него, сигурно нещо не й е било наред.
— Какво ще кажеш за бързата продажба на къщата? Ами за близначката? Знам, че съществува, или поне съществуваше преди шест години. Ако все още е жива, тя е наследница на Шарън.
— Шест години са много време, Алекс. А и кой казва, че не са я намерили? Дел е бил прав — това си е работа на адвокатите. Със сигурност мирише на прикриване на фактите, но това не значи, че щом се покрива е нещо сочно, приятел. Това са рутинни неща, когато имаш работа с богатската сган. Само преди месец имахме кражба на произведения на изкуството в Бел Еър. Френски импресионизъм на стойност над тринайсет милиона долара изчезна ей така. — Той щракна с пръсти. — Извършил го бе някакъв шеф и се бе измъкнал в Монако. Попълнихме документите, помогна и доказателството, че са семейно наследство. Откриха картините. Няколко месеца по-късно босът преживя злополука с вряла вода. А и като си говорим за злополуки — миналата година през април тийнейджърката на един „известен производител“ горе в Палисадите се обидила на прислужничката, че изхвърлила някакво нейно списание. Набутала ръката на нещастницата в мелачката за боклук и премазала петте й пръста. Но слугинята се изметна и не попълни документите за повдигане на обвинение, пенсионира се по-рано — десет хиляди за всеки пръст — и се отправи обратно към Гватемала. Ами продуцентът на едно токшоу — всеки го познава, дяволски духовит и чаровен мъж. Номерът му бе да се напива и да вкарва жените в болница. Телевизионната компания прибави два милиона долара към заплатата му годишно, за покриване на щетите. Да си прочел нещо по някой от тези случаи? Да си ги видял в новините в шест? Богати хора в трудни ситуации, Алекс. Скрий го под парцалите и го дръж далече от съда. Винаги така става.
— Значи казваш да забравя цялата работа.
— Не бързай толкова, самотен скитнико. Не съм казал, че ще го забравя, но от егоистични причини — шансът да науча нещо за Трап. А има и нещо в тая история с филма, което ме заинтригува — Харви Пинкли, приятелят, който е получил съобщението за убийство. Той бе едно от момчетата на Трап по времето, когато бе в Холивуд. Първокласен подлизурко.
— Дел ми го разказа така, че да изглежда съвсем наред.