— Дел не го познава. Аз го знам. Освен това Дел е добро момче, но нашето приятелство напоследък нещо поохладня.
— Политика на участъка ли?
— Семейни проблеми — има неприятности с жена си. Той е сигурен, че тя кръшка. Това го превърна в недружелюбен човек, асоциален.
— Съжалявам да го чуя.
— И аз. Той бе единствен в отдела, който се отнасяше с мен като с човешко същество. И не ме разбирай неправилно. Не сме се хванали за гушите, но той няма да се занимава с чужди работи. Както и да е, време е за събиране на извъншколска информация. Не съм длъжен да давам отчет до понеделник, Рик или ще работи, или ще спи през целия уикенд.
Стана и започна да обикаля из кухнята.
— Бездейните ръце вършат работата на дявола, синко. Не аз ще укротявам сатаната. Само не очаквай нещо драматично, нали?
Кимнах, занесох чиниите в умивалника и започнах да ги мия.
Той ме доближи и постави огромната си мека ръка върху рамото ми.
— Изглеждаш ми тъжен. Съвземи се, докторе. Тази приятелка е била нещо повече от другарка май?
— Това бе отдавна, Майло.
— Но твоята физиономия, докато говориш за нея, показва, че не е била чак толкова овехтяла любов. Или има нещо в тая тъжна история, което не споделяш?
Той махна ръката си.
— Ти сам трябва да решиш, Алекс. Готов ли си да чуеш още гадости за нея? Защото от онова, което вече знаем, щом започнем да копаем, няма да изровим съкровища.
— Няма проблеми.
— Ъхъ — рече и тръгна да си вземе още една бира.
11
Безгрижието ми помръкна, щом той си тръгна. С колко още мръсотия щях да се сблъскам?
Безплатни сеанси за доусъвършенстване.
И аз бях доусъвършенстван също.
Сцената със снимката на близначките ме накара да се побъркам от мъка, не бях в състояние да се съсредоточа върху работата си. Три дни по-късно започнах да й звъня, но отговор не получих. Четири дни по-късно взех решение и се върнах в къщата на „Джалмиа“. В дома нямаше никого. Проверих във факултета по психология. Уведомиха ме, че временно е напуснала. Никой от преподавателите й не се безпокоеше, че отсъства. Тя бе напускала и преди онази „семейна работа“, винаги се бе справяла със задълженията си, бе отлична студентка. Предложиха ми да поговоря с научния й ръководител доктор Круз.
Когато Круз не откликна на едноседмичните ми телефонни обаждания, потърсих адреса на офиса му и тръгнах натам. Намираше се на „Сънсет“ близо до „Доъни“ в пететажна сграда от метал и стъкло. Бе доста луксозна, фоайетата облицовани с гранит и застлани с кафяви килими. На партера се бе разположил шумен френски ресторант, който преминаваше в кафене откъм страничната алея. Домовата книга разкриваше странна смесица от обитатели. Около една трета бяха психолози и психиатри, останалите — различни фирми, свързани с филмовата индустрия, продуценти, мениджъри, сценаристи, агенти.
Апартаментът на Круз бе на последния етаж. Вратата му бе заключена. Наведох се, отворих цепката на пощенската кутия и надникнах. Тъмнина. Станах и се огледах наоколо. Останалата част от етажа бе заета от една друга врата. На табелката пишеше „Криейтив Имидж Асосиейшън“. И там бе затворено.
Пъхнах бележка под табелката на Круз. Оставих името и телефона си, като го помолих да се свърже с мен колкото се може по-скоро, във връзка с Ш. Р. После отново потеглих към къщата на „Джалмиа“.
Петното от масло на пода в гаража за коли бе изсъхнало, зеленината започваше да вехне. Пощенската кутия бе натъпкана поне с едноседмична кореспонденция. Прегледах адресите от обратната страна на пликовете. Безполезно. От никъде не ставаше ясно за къде е заминала.
На следващата сутрин, преди да се отправя към болницата, отново проверих във факултета по психология и взех домашния адрес на Круз от архивата. Пасифик Палисейдс. Същата вечер пристигнах там и зачаках.
Бе краят на ноември, точно преди Деня на благодарността. Най-хубавото време в Ел Ей. Небето преливаше от синьо в стил Ел Греко към оловносиво, натежало от дъждовни облаци. Проблясваха светкавици.
Къщата на Круз бе голяма, розова, в испански стил, разположена на частен път, извън Мандивил Кениън. Улицата бе тясна и тиха, най-близките къщи бяха с размерите на имения, но достъпът до Круз бе напълно свободен. Нямаше високи дувари и ограждащи порти.
За него психологията се бе оказала доходен бизнес. Къщата бе прекрасна, с по двеста квадрата градини от двете й страни, украсена с веранди.