Ако Шарън бе казала истината.
Голямо „ако“.
Мярнаха се номера на кадрите, заедно с движещи се ченгета от „Кийстоун“. Пак стриптийз, ресане на коса, поява на висок, тъмен мъж.
Близък план към него: около четиридесетте, бляскава коса, тънички мустачки. Бяла манта, стетоскоп, табла с инструменти.
Груба прилика на мъртвия Мики Старбък, но нищо шокиращо.
И никаква похотливост. Този лекар сякаш излъчваше единствено удивление при вида на голата блондинка, лежаща с широко разкрачени крака върху масата.
Нито сянка от подтекст. Неподвижна камера, панорамни кадри и случайни близки планове, които изглежда по-малко се занимаваха с еротика, отколкото с разкриване на актьорите.
Предимно на него.
Блондинката се изправи и започна да се натиска на лекаря. Предлагаше се, сучеше зърната на гърдите си, застана на върха на пръстите си и започна да лиже врата му.
Той поклати отрицателно глава, показа часовника си.
Тя го придърпа към себе си и събра устни.
Той отново започна да се дърпа, после омекна като топящ се сняг. Остави се да бъде прегърнат.
Тя продължи нататък.
После същото развитие, като във филма на Шарън.
И все пак различно.
Защото този филм не бе режисиран. Този лекар не изпълняваше роля.
Никакво гримасничене към камерата, защото въобще не знаеше, че има камера.
Тя коленичи пред него.
Камерата се концентрира върху лицето му.
Истинска страст.
После и двамата се качиха върху масата.
Камерата спря върху неговото лице.
Той изцяло й се бе отдал, тя напълно се контролираше.
Камерата се концентрира върху лицето му.
Скрита камера.
Документален филм — истинско пийпшоу. Затворих очи, сетих се за нещо друго.
Русата красавица, работеща като професионалистка.
Близначка на Шарън, но от друг период. Неговата зализана прическа и тънки мустачки бяха автентични.
Съвременност…
— Кога е правен този? — извиках на Гордън.
— През 1952-ра — отвърна той със сух глас, сякаш отхвърляше прекъсването.
Лекарят стенеше и скърцаше със зъби. Блондинката го духаше като свирка. Намигна към камерата.
Черен екран.
— Майката на Шарън ли е? — попитах.
— Не мога да го докажа — отговори Гордън, връщайки се към предната част на помещението, — но при тази прилика би трябвало да е, нали? Когато срещнах Красивата Шарън, тя ми напомни за някого. Не можах да си спомня на кого, не бях гледал отдавна този филм — с години. Голяма рядкост е — истинска находка за колекционера. Опитахме се да го предпазим от ненужно похабяване.
Той спря в очакване.
— Много ви благодарим, че ни го показахте, г-н Фонтейн.
— За мен бе удоволствие. Когато видях крайното произведение на Круз, разбрах на кого ми напомня тя. Круз също трябва да си е дал сметка. Ние му предоставихме пълен достъп до цялостната ни колекция и той прекара доста време в подземието. Той е открил филма на Линда и е решил да го изкопира. Майка и дъщеря — заинтригуваща тема, но трябваше да бъде почтен все пак.
— Шарън дали е знаела за първия филм?
— Това не мога да твърдя. Както вече ви казах, срещнах я само веднъж.
— Линда чия? — попита Лари.
— Линда Лание. Тя бе актриса — или поне така й се искаше да бъде. Едно от прекрасните малки създания, които наводниха Холивуд след войната. Предполагам, че и до днес е така. Мисля, че подписа договор с едно от студията, но в действителност никога не е работила там.
— Непризнат талант ли? — каза Лари.
— Кой знае? Тя не се навърташе наоколо достатъчно дълго, та някой да разбере. Точно онова студио бе собственост на Леланд Белдинг. Завърши като една от неговите момичета за парти.
— Онзи инвалид милиардер — възмутих се аз. — Корпорацията „Магна“.
— И двамата сте твърде млади, за да помните — отвърна Гордън. — Но той бе много известен в онези години, разностранни интереси — въздухоплаване, въоръжаване, морски транспорт, минно дело. И тези филми. Той създаде камера, която и до днес се използва. И антивибрационен пояс, на базата на проект за самолет.
— Наемайки момичета за парти, имахте предвид проститутки, нали?
— Не, не, по-скоро домакини. Той имаше навик да организира множество купони. Притежаването на студиото му осигуряваше запознанства с красиви момичета и той ги назначаваше за домакини. Ченгетата се опитаха да надушат нещо, но никога не можаха да докажат каквото и да било.