— Тук има една млада жена, изпаднала в криза, която ми се иска и ти да видиш колкото е възможно по-скоро. Тя е социално слаба от „Меди Кал“ и случаят е доста неприятен. Но когато ти разкажа подробностите, мисля ще се съгласиш, че трябва да бъде прегледана.
— Разкажи ми.
Когато свърших, тя каза:
— Колко ужасно. Правилно постъпи като се обади, Алекс. Ще я видя в седем. Може ли да дойде тук по това време?
— Ще се погрижа да дойде. Много ти благодаря, Ада.
— Удоволствието бе мое, Алекс. Имам пациент, който ме чака, затова не мога да говоря повече.
— Разбирам. Благодаря ти отново.
— Няма защо. Ще ти се обадя, след като я видя.
Върнах се в частния кабинет и дадох номера на Кармен.
— Всичко е уговорено. Доктор Смол ще те прегледа тази вечер в седем.
— Добре.
Стиснах ръката й и си тръгнах. Видях Лесли между два прегледа, за да й съобщя какво бях свършил.
— Как ти се вижда? — попита тя.
— Доста наранима и все още не е излязла от шока. През следващите няколко дни може да настъпи сериозно влошаване. Тя няма никаква опорна система. Наистина е важно за нея да бъде прегледана от някого.
— Има смисъл. Къде е кабинетът на терапевта?
— Брентууд, улица „Сан Висенте“, близо до Барингтън.
Съобщих й адреса и часа на срещата.
— Прекрасно. Живея в Санта Моника и ще тръгна от офиса в шест и половина. Ще я заведа там. А дотогава ще я наблюдаваме тук. — Миг на колебание. — Личността, която препоръчваш, надеждна ли е?
— Най-добрата. Самият аз съм се лекувал при нея.
Това малко саморазголване бе убедило Кармен, но раздразни нейната лекарка.
— Калифорнийска прямота. Исусе, толкова съжалявам. Ти наистина бе много мил, като дойде тук без да имаш ангажимент. Станала съм пълна циничка. Знам, че не е здравословно. Трябва да се върна там, където да успея да възвърна вярата си в хората.
— Трудно е — казах, мислейки за моето собствено чувство за несигурност.
Тя се заигра с обецата си.
— Слушай, аз наистина искам да ти благодаря, че дойде. Кажи ми каква ти е таксата и веднага ще напиша чек.
— Забрави за това.
— Не, настоявам. Искам да си платя.
— Не, Лесли. Изобщо не съм очаквал да ми се плати.
— Сигурен ли си? Просто искам да знаеш, че не съм експлоататорка.
— Никога и не съм го подозирал.
Чувстваше се неудобно. Премести стетоскопа, прехвърляше го от ръка в ръка.
— Знам, че когато дойде първия път, съм ти се сторила доста меркантилна. Направих го заради самата себе си. Това просто не бях аз. Наистина исках да се обадя на онези пациенти и дълго се борех с мисълта. Не се самообвинявам за смъртта на Расмусен — той бе бомба със закъснител. Въпросът бе кога ще избухне. Но това ме накара да си дам сметка, че трябва да поемам отговорност, да започна да се държа като лекар. Когато те оставих с Кармен, отидох до телефона и започнах да въртя. Добрах се до две от жените. Звучаха добре, твърдяха, че и мъжете им са добре, което се надявам да е истина. Всъщност, мина по-безболезнено, отколкото се надявах — дори бяха по-малко недружелюбни от първия път. Може би съм се справила, не знам. Но поне най-малкото успях да осъществя връзка. Ще продължавам, докато се свържа с всичките. Ще оставя проклетите семена да попаднат, където могат.
— Именно затова си струва да правим тези неща.
— Твърде много си струва — рече тя с внезапно напрежение.
После видът й стана някак срамежлив и тя погледна към вратата на един от кабинетите.
— Е, добре, налага ми се да тръгвам. Ще се опитам да се справя и с пациентите, с които разполагам. Благодаря отново.
Колебание.
Застана на върха на пръстите си, целуна ме по бузата. Изненадан, отместих глава и устните ни се допряха.
— Това беше глупаво — каза тя.
Преди да успея да кажа, че не е било глупаво, тя отиде да прегледа следващия си пациент.
15
Наближаваше пет, когато пристигнах в университета. Факултетът по психология се опразваше вече и в канцеларията бе останала само една секретарка. Насочих се право към списъка с дежурствата и го запрелиствах, без да давам обяснения. Може би заради сакото от рипсено кадифе. Круз вече бе вписан в указателя като декан. Стаята му бе номер 4302. Записах си и домашния му адрес — същото място в Пасифик Палисейдс.
Изтърчах до четвъртия етаж, като изведнъж си дадох сметка, че енергията ми отново се е възвърнала. За първи път от много време почувствах, че имам някаква цел и съм обсебен от ярост.