Тя повдигна ръката ми към бузата си, после я постави в скута си и я притисна силно.
— Сетне се появи ти, Алекс. Нахлу в цялата тази каша. Нощта, когато ме завари да държа снимката, бе скоро след преместването на Шърлий — какво нещо, само я свалихме от самолета и я прехвърлихме в линейката. Не бях спала дни наред. Бях изнервена и изморена. Снимката бе дошла в една кутия със семейни документи. Била е в чантичката на мама в деня, когато е умряла.
Започнах да я съзерцавам, загубих се в нея, като Алиса в дупката. Опитвах се да събера всичко заедно, да си спомня доброто старо време. Но бях толкова сърдита, че са ме лъгали, че целият ми живот е бил една голяма лъжа — всеки миг, изпъстрен с лъжи. Усетих, че ми се повдига, Алекс. Отвратително. Стомахът ми се бунтуваше. Сякаш снимката ме бе пленила — цялата ме поглъщаше, както басейнът бе погълнал Шърлий. Пощръклях и бях в това състояние дълго време. Висях на косъм, когато ти дойде. Въобще не те чух, Алекс. Докато не застана над мен. А ти изглеждаше ядосан — осъждаше ме. Порицаваше ме. Когато ти вдигна снимката от земята и започна да я разглеждаш, все едно че бе нахлул в мен. Насилствено си бе проправил пътя към моята интимна болка. Исках болката да си бъде само моя, желаех нещо изцяло за мен. Просто пощурях. Извини ме.
Отвърнах на натиска на ръката й.
— Добре.
— Следващите няколко седмици бяха ужасни, истински кошмар. Притеснявах се за онова, което бях причинила на теб и мен, но честно казано, бях твърде изтощена, за да направя нещо и се чувствах виновна, понеже не можех да се взема в ръце и да ми пука повече. С толкова много неща трябваше да се оправям: яростта към родителите ми за това, че ме бяха излъгали, мъката, че ги бях загубила, яда ми към Шърлий, че се бе върнала, толкова осакатена, че не можеше дори да откликне на любовта ми. По онова време още не разбирах, че тя вибрира, опитва се да влезе в контакт с мен. Толкова много промени и всичките наведнъж, Алекс. Като заплетена топка от електрически кабели, изгарящи мозъка ми. Получих помощ.
— Круз.
— Въпреки всичко, което мислиш за него, той ми помогна, Алекс. Помогна ми да се съвзема отново. И той ми каза, че си идвал да ме търсиш, което ми даде да разбера, че ме обичаш. Аз също те обичах. Затова накрая се насилих да се събера с теб, независимо че Пол казваше, че още не съм готова. И се оказа прав. Проявих се като нимфоманка, защото се чувствах абсолютно незначителна, не можех да се контролирам, усещах, че нещо ти дължа. Действайки като проститутка, си помогнах да се почувствам в час. Сякаш излизах от моята същност и приемах нова. Но само за кратко. По-късно, когато ти спеше, презрях онова, което бях сторила. Нахвърлих се върху теб, защото ти ми беше под ръка.
Гледаше настрани.
— И защото ти беше добър. Разруших онова, което имахме, защото бях неспособна да понеса добротата, Алекс. Мислех, че не заслужавам доброта. И след всичките тези години, все още съжалявам.
Седях и се мъчех да възприема всичко това.
Тя се наведе и ме целуна. Постепенно целувката стана гореща и дълбока и ние се притискахме един към друг, опипвайки се, а езиците ни танцуваха. После и двамата се отдръпнахме.
— Шарън…
— Да, знам. Да не започваме пак. Откъде да си сигурен, че ще бъдеш в безопасност?
— Аз…
Тя сложи пръст върху устните ми.
— Няма нужда да обясняваш, Алекс. Стара история. Просто исках да ти покажа, че не съм чак толкова лоша.
Слушах смълчан, не казах какво ми бе минало през ума. Че бихме могли да започнем отначало. Бавно. Внимателно. И двамата вече бяхме пораснали.
— Сега ще те пусна да си отидеш — каза тя.
Тръгнахме си в отделни коли.
Бях се върнал от къщата на Круз и седях в дневната като непрекъснато светвах и загасвах лампите. Парк авеню. Летата в Саутхемптън. Мама и татко. Мартини в слънчевата стая. Префинени фигури, изрязани от картон.
Но мръснишкото парченце целулоид твърдеше, че мама е била всичко друго, но не и фина дама. Едно от многото момичета за парти на богаташ, което бе правило любов пред камера и вероятно е използвало филмчето за изнудване.
„Целият ми живот е бил една измама — всеки миг е изпъстрен с лъжи.“
Сетих се за Шърлий Ренсъм. Вегетираща. Скърцаща. Чудех се дали някоя част от историята е била истинска.
Ако тя е обичала близначката си, как е могла да се самоубие, да напусне един беззащитен инвалид?
Освен ако и Шърлий не е умряла.