Друга официална корпоративна снимка. Белдинг изглежда уплашен от камерата, застанал прав с навити до лактите ръкави на ризата, огромен гаечен ключ в едната ръка, в близост до смехотворна машинария от ковано желязо. Вече на около трийсет той придобива маймунски вид — с високо чело, чувствителни устни, дебели очила, които не могат да прикрият напрегнатия поглед на кръглите, черни очи. Един съвременен цар Мидас, според материала, представляващ най-позитивното от американския гений в комбинация с доброто старомодно трудолюбие. Въпреки че е роден със сребърна лъжичка в уста, той никога не е допуснал тя да потъмнее. Работел е по двайсет и четири часа на ден и не се е срамувал да си изцапа ръцете. Притежавал фотографска памет, познавал по име всеки от стотиците си работници, но не понасял идиотите, имал нетърпимост към фриволността на „коктейлните тълпи“.
Идиличният му живот като единствен син е бил прекъснат жестоко и рано, след смъртта на родителите му при автомобилна катастрофа, на връщане след едно парти към взетата под наем вила на испанския остров Ибиса, южно от Майорка.
Още един пласт. Спрях да чета, опитах се да намеря смисъла. Не успях и продължих.
По време на катастрофата Белдинг бил деветнайсетгодишен, последен курс в Станфорд, дипломиран физик и инженер. Напуснал колежа, върнал се в Хюстън, за да продължи семейния петролен бизнес и мигновено се разширил с производството на техника за търсене на петрол, използвайки проекти, разработени от него по време на студентството. Година по-късно той зарязал производството на тежки селскостопански машини, започнал да взима уроци по пилотаж и лесно получил квалификация. Посветил се на самолетостроенето. В продължение на пет години станал водеща фигура в самолетната индустрия, наводнявайки тази област с технически изобретения.
През 1939-та консолидирал всичките си фирми в „Магна Корпорейшън“ (цитат от пресата: „… ако г-н Белдинг се бе дипломирал, със сигурност вече щеше да го стори с пълно отличие“) и се преместил от Тексас в Лос Анджелис. Там построил офиси за корпорацията, завод за монтаж на самолети и частно летище на площ от 1500 акра в предградията на Ел Сегундо.
Появили се слухове за спекулации на стоковата борса. Но предположенията никога не се потвърдили, а босовете от Уолстрийт започнали да се оплакват на висок глас и дори нарекли Лий Белдинг „каубой, който е отхапал по-голям залък, отколкото би могъл да сдъвче“. Белдинг не дал изявления и продължил да разнообразява дейността си — корабостроене, железопътно строителство, частна собственост, строителство.
Спечелил договор с Министерството на труда във Вашингтон, построил евтини жилища в Кентъки и военна база в Невада. След това понатиснал профсъюзите с цел създаването на „Казбах“ — най-голямото и най-показно казино, което някога е засенчвало слънцето в Лас Вегас.
До трийсетия си рожден ден той вече бил увеличил полученото наследство трийсет пъти и бил един от петте най-богати мъже в Америка и определено най-потайният, отказващ всякакви интервюта и шумни обществени събития. Пресата му прощавала, само и само да му направят по-добро копие, а той да им разшири сферата на действие.
Личният живот, последният лукс.
Едва след Втората световна война меденият месец между Америка и Леланд Белдинг започнал да повяхва. Тъй като нацията погребала своите мъртви, а работническата класа се изправила пред едно мъгляво бъдеще, залитащите на ляво журналисти започнали да твърдят, че Белдинг е използвал войната, за да стане милиардер, скътан в убежището на „Магна“.
Последващо проучване разкрило, че между 1942-ра и 45-та приходите на „Магна Корпорейшън“ са се учетворили във връзка с успешното наддаване за хиляди правителствени военни проекти. „Магна“ била най-големия доставчик на бомбардировачи, системи за насочване на самолети, противосамолетни установки, танкове, резервни части и военни униформи.
Термини като „баронът крадец, печалбар и експлоататор на трудещите се“ започнали да се появяват във водещи статии, коментаторите изтъквали, че Лий Белдинг знае само действие „събиране“ и никога не ползва „изваждане“, че е саможив скъперник, лишен от всякакъв патриотичен дух. Един автор твърдеше, че той никога не е участвал в благотворителност, не е дал дори и пени за Мемориала на падналите във войната.
Скоро последвали слухове за корупция — намеци, че всичките тези договори не са били спечелени по честен път. В началото на 1947-ма намеците се превърнали в обвинения и се намерили достатъчно основания американският Сенат да им обърне внимание. Била създадена подкомисия, натоварена с разследване генезиса на печалбите на Белдинг през войната и с пълна ревизия на вътрешната дейност на „Магна Корпорейшън“. Белдинг не се впечатлил от фурора и насочил способностите си към филмите. Купил студио и създал ръчна камера за снимане, която обещавала да революционизира индустрията.