Когато ме видя, отскочи като ужилена.
— Здравейте! Вие ли сте доктор Делауер?
— Да.
— Доктор Делауер, аз съм Мора Бенън. От „Таймс“. Материалът за доктор Ренсъм? Дали бих могла да поговоря с вас, само за минутка?
Тя бе висока и слаба, около двайсетгодишна, с продълговато, луничаво лице, което се нуждаеше от грим. Носеше жълт анцуг и бели маратонки. Косата й бе подстригана по момчешки късо, боядисана в оранжево с розови нюанси, като цвета на очната линия около светлокафявите й очи. Имаше обратна захапка и голямо разстояние между предните горни резци.
Книгата в ръцете й бе „Ехо в мрака“ на Уомбаф и тя бе отбелязала някои страници с жълти показалци. Ноктите й бяха изгризани до живеца.
— Как открихте адреса ми, госпожице Бенън?
— Ние репортерите си имаме начини.
Усмихна се. Заприлича на дванайсетгодишна.
Когато видя, че не отвръщам на усмивката, реши да отговори.
— Във вестника има ваше досие. Отпреди няколко години. Когато сте се занимавали със залавянето на онези мъчители на деца.
Тайната на личния живот, последният лукс.
— Разбирам.
— От прочетеното стигнах до извода, че сте сериозен човек. Не се занимавате с далавери и мошеничества. А всички ми пробутват само глупости.
— Кой го прави?
— Шефовете ми. Всички. Първо ми наредиха да забравя случая Ренсъм. Сега, щом поисках да отразя убийствата у семейство Круз, те го възложиха на онова леке Дейл Конрад — искам да кажа, че приятелчето никога не си мърда задника от бюрото. Има толкова шофьорски стаж, колкото би могъл да измине един ленивец под действие на приспивателно. Когато се опитах да се добера до господин Бионди, секретарката му ми съобщи, че бил извън града. Заминал за Аржентина на някакъв курс по испански. После ми връчи заповед да проследя някаква история с кон за надбягвания, някъде си в Анахайм.
Усетих нежния и горещ повей на бриза, който се носеше от другия край на долината. Той разлисти бележките в книгата й.
— Интересно ли е четивото? — попитах аз, държейки моите книги така, че да не се виждат заглавията.
— Чудесно. Искам да стана криминална писателка, да стигна до същността на доброто и злото. Затова ми е необходимо да се потопя в истинския живот. Представях си, че ще ми дават най-интересните случаи — мъжът бе ченге с много опит и солидна основа. А хората в тази история са толкова странни — на пръв поглед уважавани, но толкова шантави. Като хората в истинския случай.
— Кой случай?
— Всъщност случаите. Доктор Ренсъм. Доктор Круз. Двама психолози умират само за една седмица. Двама психолози, свързани помежду си. Ако са имали връзка в живота, може би така е и в смъртта? Нещо повече — отлична студентка, а той е бил шеф на изпитната й комисия при защита на доктората.
— От къде знаете това?
— Имам си източници за информация. Хайде, доктор Делауер, престанете да скромничите. И вие сте следвали по същата програма. Познавали сте я. Има голяма вероятност да сте познавали и него, нали?
— Много задълбочено.
— Просто си върша работата. А сега ще имате ли нещо против да поговорим? Няма да се откажа от случая така лесно.
Чудех се всъщност колко ли знаеше и какво да я правя.
— Искате ли едно кафе?
— Имате ли чай?
Щом влезе у дома, веднага започна да изследва обстановката.
— Имате ли „Камомайл“? Тук е много хубаво. Съвсем в стила на Лос Анджелис.
— Благодаря.
Погледът й се вторачи в купчината вестници и неотворена кореспонденция и подуши наоколо. Дадох си сметка, че къщата е придобила дъх на застояло и непроветрявано.
— Сам ли живеете?
— За момента да.
Отидох в кухнята и набутах донесеното от библиотеката в един бюфет, приготвих за нея чаша чай, а за мен нес кафе, наредих всичко върху поднос, заедно със сметана и захар и го занесох в дневната. Тя се бе полуизлегнала на дивана. Седнах срещу нея.
— Всъщност вече не бях студент, когато доктор Круз е пристигнал в университета. Бях се дипломирал предишната година.
— Два месеца по-рано. През юни 74-та. Открих и вашата дисертация.
Изчерви се, разбра, че е издала източниците си и се опита да се съвземе, като гледаше строго.
— Все съм готова да се обзаложа, че сте го познавали.
— Прочетохте ли дисертацията на Ренсъм?
— По диагонал.
— За какво се отнася?