Тя потапяше и изваждаше торбичката с чай и наблюдаваше как водата в чашата потъмнява.
— Защо вие не отговорите на някои от моите въпроси, преди аз да дам отговор на вашите?
Спомних си как изглеждаха Круз в смъртта си. Лурдес Ескобар. Ди Джей Расмусен. Камара от трупове. Връзки с големите пари. Заличаване на следи.
— Госпожице Бенън, не е във ваш интерес да проследявате този случай.
Остави чашата.
— Това пък какво ли трябва да означава?
— Задаването на грешни въпроси би могло да се окаже опасно.
— Хайде де — рече подигравателно тя, като въртеше очи. — Не вярвам на тая работа. Протекционизъм на слабия пол.
— Полът няма нищо общо. На колко сте години?
— Това няма отношение!
— Има връзка с натрупването на опит.
— Доктор Делауер — каза тя, изправяйки се. — Ако всичко, което ще правите, е да ме предпазвате, няма да участвам.
Изчаках.
Тя отново седна.
— За ваше сведение вече четири години работя като репортер.
— В колежанския вестник ли?
Този път се изчерви по-дълбоко. „Довиждане, луничавке.“
— Ще трябва да ви уведомя, че това колежанско вестниче свърши много черна работа. След едно от моите разследвания двама чиновници бяха уволнени за присвояване.
— Поздравления. Сега обаче, говорим за съвсем друго ниво. Няма да е хубаво да бъдете изпратена обратно в Чикаго в ковчег.
— Айде стига бе — изрече на глас, но в очите й имаше страх. Тя го замаскира с възмущение. — Струва ми се, че съм сбъркала по отношение на вас.
— И аз така мисля.
Тя тръгна към вратата. Само бях възбудил интереса й.
— Може и да сте права за връзката между смъртта на психолозите. Но до този момент всичко, с което разполагам, са само догадки. Нищо, което да си струва обсъждане.
— Догадки ли? Та вие самият слухтяхте! Защо?
— Това е личен въпрос.
— Да не сте били влюбен в нея?
Отпих от кафето.
— Не.
— Тогава какво му е личното?
— Вие сте едно много непослушно малко момиче.
— Зависи от гледната точка, доктор Делауер. И като е чак толкова опасно, как така за вас е безопасно да си пъхате носа навсякъде?
— Имам връзки в полицията.
— Връзки в полицията ли? Много смешно. Точно ченгетата прикриват цялата работа. Открих, с помощта на моите връзки, че в случая „Ренсъм“ те са изпълнили номера „Уотъргейт“. Цялата правна документация е изчезнала — все едно че никога не е съществувала.
— Моята връзка е различна. Встрани от главното течение. Честно ви казвам.
— Онова педерастче от случая с изтезаването на деца ли?
Хвана ме на тясно.
Тя изглеждаше доволна от себе си. Дребна рибка, безгрижно плуваща между баракудите.
— Можем да се съюзим — казах аз.
Дари ме с нещо, което трябваше да прилича на строга усмивка на познавач.
— А, време за отстъпление. Но защо си въобразявате, че трябва да сключвам сделка?
— Защото, ако не се договорим, няма да стигнете до никъде. Това е обещание. Разкрих информация, до която вие никога не бихте могли да се доберете. Нещо, което в настоящия си вид е напълно безполезно за вас. Ще го проследя докрай. Ще имате изключителни права върху информацията, независимо докъде ще я докарам — ако даването на гласност не се окаже опасно за нашето здраве.
Обиди се.
— О, та това е страхотно! Няма нищо страшно за големите юнаци да ходят на лов, а индианците да си стоят в шатрите през това време, така ли?
— Изборът е ваш, Мора.
Започнах да събирам чашите.
— Това вони — каза тя.
Махнах й за довиждане.
— Тогава си вършете работата сама. Вижте до какво ще се доберете.
— Нокаутирахте ме, а сега правите тур за овации.
— Нали искате да станете криминална писателка? Предлагам ви шанс, а не гаранция, да се доберете до криминален разказ. И да живеете достатъчно дълго, та да видите произведението си отпечатано. Другият вариант ви е да преливате от пусто в празно като Нанси Дрю. Тогава ще свършите или като ви опушкат и ви пратят вкъщи с безплатен полет, или ще ви натоварят в багажното отделение в същото физическо състояние като семейство Круз и тяхната прислужничка.
— Слугинята ли? Никой нищо не казва за нея.
— Защото просто тя е излишна, Мора. Няма пари, няма връзки — човешки боклук, направо в помийната яма.