Чух щракване на ключалката и видях Майло. Поздрави ме и бързо се изнесе от кухнята.
— Алекс, там ли си още? — попита Робин разтревожена от мълчанието ми.
— Някой влезе.
— Да не е мъничката мис „Редки зъби“?
— Не, това е едрият господин Стърджис.
— Поздрави го от мен. И му кажи да те държи далече от всякакви неприятности.
— Ще бъде изпълнено. Всичко хубаво.
— И на теб, Алекс. Наистина ти го желая. Скоро ще се обадя. Чао.
— Чао.
Той бе в библиотеката, ровеше из книгите ми по психология. Правеше се на заинтригуван.
— Здравей, сержанте.
— От висшата лига, обаче. Извинявай, но шибаната врата беше отворена. Колко пъти съм ти казвал да я заключваш?
Приличаше на старо овчарско куче с мокра козина. Изведнъж ми се прииска да облекча неудобството му.
— Нямам никакви тайни. Временна раздяла. Тя си е в Сан Луис Обиспо. Ще се оправим. Ти вече се беше досетил, нали?
— Имах някакви съмнения. Изглеждаше смачкан. А и не говореше за нея по обичайния начин.
— У теб се прояви детективът — отидох до бюрото и започнах без нужда да подреждам документи.
— Надявам се, че вие, приятели, ще се оправите. И двамата бяхте свестни хора.
— Опитвай се да избягваш миналото време — реагирах остро.
— Оле, пак сгазих лука. Признавам си.
Приближих се до него и го потупах приятелски по гърба.
— Забрави това, големи момко. Нека поговорим за нещо по-приятно. Като например убийството. Днес продължих да се ровя и открих някои интересни неща.
— Продължаваш да си вреш носа навсякъде? — Той бе възприел същия бащински тон, с който аз разговарях с Мора.
— Библиотеката, Майло. Нищо особено.
— При теб всичко е възможно. Както и да е, разкажи ми своите разкрития, аз ще ти разкажа моите. Но не с пресъхнало гърло.
Върнахме се обратно в кухнята, отворихме си няколко бири и пакет солети. Разказах му за измисленото от Шарън детство — произхода от богато семейство на Източното крайбрежие, което съвпадаше с това на Круз и осиротяването, което пък бе като отражение на живота на Белдинг.
— Тя сякаш е събирала фрагменти от живота на чужди хора с цел да си изгради свой собствен, Майло.
— Е, добре, какво друго би могло да означава всичко това, освен че е била изпечена лъжкиня?
— Вероятно сериозен проблем със самоличността. Воля за запълване на празноти. Може би собственото й детство е било изпълнено с насилие или раздяла. Може би роля е изиграл и факта, че е била близначка. А връзката с Белдинг е нещо повече от съвпадение.
Разказах му за купоните с генералите от Пентагона.
— Уединени къщи в Холивуд Хилс, Майло. Онази от „Джалмиа“ напълно подхожда на определението. Майка й е работела за приятелския кръг от партитата. Трийсет и пет години по-късно Шарън живееше в една такава къща за купони.
— Накъде биеш сега? Че старият особняк й е бил баща ли?
— Това със сигурност би обяснило изчезването на досието й по заповед от най-високо място, но кой знае? Начинът, по който тя увърташе истината, вече ме кара да се съмнявам във всичко.
— Мислиш като ченге.
— Проверих в няколко книги за Белдинг, включително и „Инвалидът милиардер“. Може би част от съдържанието ще ни е от полза.
— Книгата бе една фалшификация, Алекс. Може би. Как успя да я откриеш все пак? Мислех, че шибаното произведение е конфискувано.
— Попитах библиотекарката. Очевидно, големите библиотеки са получили сигнални екземпляри. Заповедта за изземване се е отнасяла само до книжарниците. Както и да е, била е забравена там през седемдесет и трета, много малко читатели са я искали.
— Рядко срещана проява на добър вкус от страна на читателската публика. Нещо друго?
Разказах му за срещата с Мора Бенън.
— Мисля, успях да я убедя да се отдръпне, но тя има източник в участъка.
— Знам кой е.
— Майтапиш ли се?
— Не. Казаното от теб ми изясни нещо. Преди три дни един третокурсник от Южна Калифорния обикаляше из офисите на участъка. Задаваше прекалено много въпроси за станали наскоро самоубийства, сякаш си пъхаше носа из досиетата. Моят източник ми докладва за това. Притесняваше се да не е някой от централата, да шпионира наоколо.