— Той все още ли души?
— Не, обиколката завърши и момчето е вън оттам. Вероятно е някое гадже, което се чуди как да си осигури една нощ с нея. Няма значение, но ти си направил добре като си поохладил ентусиазма й. Цялата тази работа продължава да става все по-съмнителна и чудновата и доста трудна за разплитане. Вчера Трап се появи в дома на Круз много преди момчетата от отдел „Убийства“, усмихваше се злобно и искаше да разбере как съм приел съобщението, след като официално все още се водя в отпуска. Отговорих, че съм се явил по-рано в участъка и съм попълвал някаква документация на бюрото си, когато анонимен глас е съобщил за касапницата и е дал адреса на Круз. Пълна измишльотина, на която никой не би повярвал. Но Трап не се задълбочи, просто ми благодари за инициативата и каза, че оттук той поема случая.
Майло се навъси, изпука със ставите на пръстите си.
— И това копеле ми е колега.
— Видях го по новините.
— Пълни глупости! И освен това се говори, че Трап се опитва да пробута версията за сексманиак. Но онези жени не приличаха на жертви на сексуално насилие. Нали направих оглед — нито краката им бяха разтворени, нито дрехите разкъсани. А доколкото моят източник в управлението можа да заключи, след като изследва състоянието на телата, не е имало нито борба, нито тормоз.
— Как са умрели?
— Пребити и разстреляни — няма начин да се разбере кое е било първо. Ръцете са били завързани на гърба, по един куршум в тила.
— Екзекуция.
— Това би била и моята работна хипотеза.
Той си изкара яда на солетите, трошеше ги и тръскаше трохите от ризата си. Свърши бирата си и отиде да взема втора от хладилника.
— Има ли още нещо? — попитах.
Той седна, наведе назад глава и изля бирата право в гърлото си.
— Кога е настъпила смъртта. Анализът на разлагането не е точна наука, но след като толкова много гнилоч е образувана в едно помещение с климатична инсталация независимо от отворената врата, онези тела трябва да са престояли доста там. По всичко личи, че става въпрос за дни, а не за часове. Между четири и десет дни, според хипотезата на източника ми. Но тъй като знаем, че Круз са били живи миналата събота на онова парти, това стеснява обхвата от четири до шест дни.
— Което значи, че може да са били убити и преди и след смъртта на Шарън.
— Правилно. И ако е било преди, започва лекичко да се подава главата на глупав сценарий, потвърждаващ твоята теория за Расмусен. Обадих се в шерифството на Нюхол. Познават го добре: пълен алкохолик, периодично им създавал неприятности, раздразнителен, няколко изстъпления, действително е убил баща си — пребил го е до смърт, после го застрелял. Сега вече знаем, че подозренията падат върху Расмусен, но не само върху него. Той е бил пълен неудачник, вероятно не е притежавал и половината от нейния коефициент за интелигентност. Тя си е имала сериозна причина да мрази Круз и я е споменала на Расмусен. Въобще не е имало нужда да бъде директна. Като например: „Върви и убий това копеле“. Просто е обикаляла около темата, обяснявала е как Круз я е наранил, може да е използвала и хипноза. Ти каза, че е владеела хипнозата, нали?
Кимнах.
— И така, възможно е да я е използвала, за да накара Расмусен да се размекне. Като си е мечтаел да е белия рицар за своята любима, той е отишъл и се е направил на господин Великия Екзекутор.
— Убивайки баща си отново — добавих аз.
— А, да, ти си психиатърът. — Усмивката му угасна. — Слугинята и съпругата са умрели, защото са се оказали не където трябва.
Престана да говори. Мълчанието ме отпрати другаде.
— Какво има?
— Представям си я как урежда убийството.
— Това е просто сценарий.
— Ако е била толкова хладнокръвна, защо се е самоубила?
Той вдигна рамене.
— Смяташ ли, че би могла да го направи?
— Не. Имаше си проблеми, но никога не е била жестока.
— Да чука всичките онези пациенти, въобще не е било акт на милосърдие.
— Тя никога не е била перверзно жестока.
— Хората се променят.
— Известно ми е, но не я виждам като убийца, Майло. Нещо не пасва.
— Тогава забрави за хипотезата. Това са теоретични глупотевини все пак. Мога да ти измисля още десет различни хипотези. Номерът е да намерим доказателства. Съществуват твърде много въпроси без отговор. Например, дали няма записи на телефонни разговори между Расмусен и Ренсъм във времето между смъртта на Круз и нейната? Разговорът от Нюхол до Калифорния е междуградски и по принцип лесно може да бъде проследен. Направих опит, но всички записи бяха изтеглени и запечатани, благородство от страна на моите работодатели. А кой пръв е съобщил за смъртта на Ренсъм? По принцип, ако искам да узная това, просто бръквам в картотеката. Но досие въобще нямаше. Благосклонно решение на работодателите ми.