Позицията, която Крос заема, докато развива повествованието, е на смесица между отвращение и привличане. Той не е могъл да прикрие антипатията си към милиардера, но не е могъл и да се откъсне от него.
На равни интервали от време Белдинг прекъсваше нашите разговори, за да подъвче сурови зеленчуци, да изпие неимоверни количества стерилизирана вода, а после да клекне, за да уринира или дефекира изцяло пред погледа на пишещия тези редове, в едно медно гърне, което държеше върху някаква прилична на олтар платформа. Веднъж гърнето остана върху олтара повече от петнайсет минути, той го премести и изхвърли през канализационния смукателен канал. По време на процеса на екскрецията върху изпитите му, хищнически черти се изписваше самодоволно, почти религиозно изражение и макар той да отказваше да дискутира ритуала, рефлективното ми впечатление бе: самообожание, логическата кулминация на един живот на разюздан нарцисизъм и неограничена власт.
Втората част на книгата бе пълна глупост: Крос разсъждаваше върху слабостта на обществото, която би могла да създаде едно чудовище като Белдинг, транскрипции на драсканиците на Белдинг за значението на живота — едва прикрита смесица от индуизъм, нихилизъм, квантова физика и социален дарвинизъм, включващи обвинения към „духовните и морални пигмеи, боготворящи слабостта“.
Биографията завършваше с взрив от авторски словоизлияния.
Леланд Белдинг представлява всичко лошо от капиталистическата система. Той е гротескния резултат от концентрацията на прекаленото богатство и власт в ръцете на постоянно правещ грешки превъртял човек. Той е император на самозадоволяването, фанатичен мизантроп, който вижда в другите форми на живот потенциални източници на бактериални и вирусни инфекции. Той е прекалено загрижен за собственото си тяло на молекулярно ниво и не би желал нищо друго, освен да преживее дните си на планета, лишена от какъвто и да е друг животински и растителен живот, с изключение на тези организми, които са необходими да поддържат останките от разбития живот на един Леланд Белдинг.
Издателите успели да запазят излизането на „Инвалидът милиардер“ в пълна тайна. Тя бе изненадала дори „Магна Корпорейшън“. Книгата привлякла вниманието след публикуването и се изкачила мигновено към върха на класацията за документалната литература. Постигнат бе рекорд в продажбата на евтин роман. „Магна“ побърза да осъди Крос и издателите му, твърдейки, че това е една фалшификация и клевета. Представени бяха медицински и юридически документи, доказващи разбира се, че Белдинг е умрял години преди времето, за което Крос твърди, че е взел интервютата. Журналистите бяха заведени на гробището в двора на офисите на фирмата. Бе ексхумирано едно тяло и разпознато като това на Белдинг. Издателят на Крос започна да нервничи и поиска от писателя да представи своите данни.
Той отново ги успокоява и дава предизвикателна пресконференция за пресата — пред един магазин в Лонг Бийч, Калифорния. Бе натъпкал трийсет кашона с бележки, много от тях според твърденията подписани и датирани от Леланд Белдинг. Камерите жужаха, той отключи мазето, започна да отваря кутия след кутия, за да открие единствено, че във всяка една има натъпкани бележки, нямащи нищо общо с Белдинг. Полудял от ярост, той продължаваше да търси, вадейки стари есета от университетските му години, бележки за платен данък, смачкани течения на вестници, касови бележки — последен изблик на един живот, който съвсем скоро щеше да бъде разсипан.
Нито дума за Белдинг. Ужасът по лицето на Крос бе даден в едър план, когато твърдеше, че е жертва на заговор. Но когато полицейското разследване заключи, че никой, освен Крос, не е влизал в подземието, а неговата редакторка даде показания, че никога не е виждала с очите си въпросните записки, доверието към Крос се изпари.
Издателите му, изправени пред общественото унижение и юридически противник достатъчно богат и безпардонен, че да ги доведе до банкрут, бързо се предадоха. Изписаха цели вестникарски страници с извинения към „Магна Корпорейшън“ и паметта на Леланд Белдинг. Мигновено спряха бъдещи публикации и конфискуваха всички доставени в магазините и на дистрибуторите книги. Върнаха обратно рекордния аванс за изданието с меки корици. После издателите осъдиха Крос да им върне получения аванс, плюс лихвите, плюс пропуснатите ползи и нанесени щети. Крос отказа, нае адвокати, и започна да съди. Издателската къща заведе криминално дело с обвинение за фалшификация и изопачаване в Нюйоркския областен съд. Крос бе арестуван, бореше се против екстрадиране, загуби, изпратиха го на Изток, бе затворен за пет дни на Рикърс Айлънд. През това време той започна да твърди, че е бил бит и изнасилен. Опита да продаде историята на това си изпитание на няколко списания, но никой не се заинтересува.