Пуснат под гаранция, той е открит една седмица по-късно в една стая под наем в долната част на Източен Ню Йорк, с глава, пъхната във фурната и бележка на пода. Признаваше, че книгата е била измислена, дръзка фалшификация. Той бил поел риска, защото предположил, че „Магна“ ще се засрами да се рекламира като му се противопостави, не бил искал да обиди никого и съжалявал за болката, която е причинил.
Още една смърт.
Зарових се в списанията, търсейки материал за фалшификацията. В „Тайм“ имаше огромна статия, придружена със снимка на Крос с вериги в затворнически дрехи. До нея имаше снимка на Уилям Хък Видал.
Шефът на „Магна“ бе сниман, докато слиза по стълбите на съда, с широка усмивка на лицето, пръстите на едната ръка показваха буквата „V“ — победа!
Познавах това лице. Голямо, квадратно, с тъмен тен. Тесни, бледи очи, няколко руси кичура бяха останали върху темето му, подстригано канадска ливада.
Провинциална физиономия.
Лице, по-младо с петнайсет години, на човека, когото бях видял с Шарън на партито. Старият шейх, когото тя се бе опитала да убеди в нещо.
20
На другата сутрин позвъних на Майло и му разказах онова, което бях научил.
За момент не направи никакъв коментар, но после ми съобщи:
— В единайсет съм уредил урок по история за двама ни. Може да успеем да свържем някои липсващи ни брънки.
Пристигна в десет и десет. Качихме се на севила и той ме насочи на изток по „Сънсет“. Булевардът бе по неделному празен, дори и в квартала на казината и проститутките. Само тук-таме рехави групички от рокери с коси като птичи пера бяха насядали из тротоарните кафенета, смесвайки се с наркомани и проститутки; всички се опитваха да се отърсят от преживяното предната нощ.
— Здравословно — рече Майло и извади цигара. — Заради теб отново пропуших. — Запали я и издуха пенестия дим през прозореца.
— Какви пушиш? Панамски ли са?
— Трансилвански.
Пуфкаше с ентусиазъм. Само след секунди колата се изпълни с мъгла от дим.
Подминахме „Ла Бреа“ и „Уестърн“. Свършиха кафенетата, останаха само заведения за бърза закуска, заложни къщи, магазини за стоки с намаление и хора с все по-тъмен цвят на кожата. През прозореца се чуваше само смях и музика от транзистори, подправени с взрив от испанска реч. По булеварда се разхождаха цели семейства. Родители — достатъчно млади, за да са самите те деца, начело на домочадия от чернокоси херувимчета.
— Тук пък, това е здравословно — подметнах аз.
Той кимна.
— Каймакът на помията, истина ти казвам. Горките дяволчета дават откуп за всичко, което притежават на шибаните койоти, биват изнасилвани, ограбвани и пребивани, само и само да се прехвърлят през телената мрежа. А после ние се държим с тях като с вредна сган и ги връщаме обратно, сякаш шибаната държава не е изградена от емиграцията, по дяволите. Ако прародителите ми не се бяха натоварили на параход и не се бяха преместили от Канада, сега щях да си копая картофи някъде из Каунти Корк. И вероятно щеше да ми е по-добре.
Пресякохме „Хоспитал Роу“, минахме покрай „Уестърн Педс“, където бях прекарал толкова години от живота си.
— Къде отиваме?
— Ти само карай. — Той смачка фаса в пепелника. — Слушай, трябва да ти кажа още нещо. Вчера, след като си тръгнах от вас, отидох в Нюхол и говорих с гаджето на Расмусен.
— Как я откри? Не ти бях съобщавал името й.
— Не се притеснявай. Твоята целомъдреница е непокътната. Шерифът на Нюхол е взел нейните показания за инцидента. От него получих адреса.
— Как е тя?
— Изглежда много добре се е възстановила — вече има ново гадже. Кльощав Казанова с лукави очички и мръсни ръце. Помисли, че ще го арестувам и почти бе излязъл наполовина от прозореца, преди да го успокоя.