— Как разбра, че те двамата са от хората на Белдинг?
— То си бе ясно от начина, по който израстваха, без да го заслужават — те бяха свързани. И двамата винаги се обличаха хубаво, хранеха се добре. Де Гранцфелд имаше голяма къща в Алхамбра, коне, овощни градини. Нямаше нужда да си Шерлок, за да се сетиш, че са в нечие джобче.
— В доста джобчета, освен това на Белдинг.
— Не ме прекъсвай, грубиянино. По-късно и двамата напуснаха полицията и отидоха да работят за Белдинг. Заплатата им бе поне шест пъти по-голяма от всички рушвети, които бяха получавали.
— Малките им имена — попита Майло.
— Роял Хюмъл. Виктор де Гранцфелд — по прякор Вики Бияча. Той беше простак, подлец и доносник, не беше як, но бе точно толкова садистичен, колкото и Хюмъл. Докато работеше в отдела, бе главен ковчежник — координираше събраното от залозите и сводниците. Когато Хюмъл се премести в Нютън, веднага взе Де Гранцфелд да му стане шеф на дневната охрана. Първи приятели, и те самите бяха вероятно двойка латентни. По-късно и двамата бяха издигнати да оглавят „Метро Наркотикс“ — това стана в началото на петдесетте. Имаше голяма паника срещу дрогата, а управлението знаеше, че ще получи увеличение на субсидиите, ако направи големи удари.
— Добре. Хайде да поговорим за къщите, които Белдинг е притежавал — „терените за купони“. Знаеш ли къде са се намирали някои от тях?
Кроти се разсмя.
— Терени за купони ли? Не звучи ли хубавичко? Откъде го измисли, грубиян такъв? Терени за купони. Това си бяха терени за чукане. Всички така ги наричаха, защото господин Белдинг ги използваше с такава цел. Водеше „големите риби“, а там цял яхър руси красавици им „чистеше лулите“, докато те не втасваха да си сложат шибания подпис, където бе необходимо. Но не зная нито едно от местонахожденията им. Никога не съм бил канен на онези соарета.
Изправи се, провря се странично покрай стена от кашони и мина през вратата на нещо, което приех за кухня.
— Извинявай, че си принуден да изслушаш всичко това — рече Майло.
— Всичко е наред. Беше интересно.
— Не и след хилядния път.
— Одумвате ме, нали? — Кроти се бе върнал от кухнята с чаша вода в едната ръка, а другата бе свита в юмрук.
— Не. Просто се възхищаваме на декора — отвърна Майло.
— Ха. — Старецът отвори свободната си ръка, а шепата му бе пълна с хапчета. — Витамини — уведоми ни той и глътна част от тях с помощта на водата, направи гримаса, сдъвка още и се натисна по стомаха. — Започвам да се уморявам. Вървете по дяволите и ме оставете да си почина.
— Таблетките все още не действат — каза Майло.
— Карай по-живо.
— Приготвил съм ти още няколко имена. Актриса на име Линда Лание. Според слуховете била една от русокосите красавици на Белдинг. И един лекар, когото е шантажирала с порнофилм. Дай му физическото описание, Алекс.
Когато свърших, Кроти бе пребледнял и бързо остави чашата сред боклуците. Избърса потта от челото, изгуби равновесие и се хвана с две ръце за проядения от молци гръб на един от столовете. Изду бузи.
— Разкажи ни, Елстън.
— Защо си пъхаш носа в купчина писма, недостигнали до получателя си, скапаняко?
Майло поклати глава.
— Знаеш правилата.
— Разбира се, идваш тук, изстискваш цялата информация и ми подхвърляш трошици.
— Със стотачка се купува много информация — отвърна Майло, но извади портфейла и даде на стареца още пари.
Кроти се изненада. Той гледаше втренчено банкнотите.
— Линда Лание и лекарят от филма — повтори Майло.
— Във връзка с Белдинг ли?
— Във всякаква връзка. Хайде, Елстън, изплюй камъчето. После ще те оставим да сънуваш твоя швед.
— И ти сигурно познаваш тези сънища — подхвърли Кроти. Гледаше в пода, рошеше мустаците си, скръсти крак върху крак. — Линда Лание. Добре, добре. Всичко се върти в кръг, нали? Като моето русо банкерче и всичко друго в този шибан свят.
Изправи се, постоя прав, проправи си път към сивото пиано, седна пред него и издрънка няколко ноти. Инструментът отдавна не бе акордиран. С лявата ръка изсвири едно фалшиво буги-вуги, а с дясната натискаше безцелно високи тонове.
После така внезапно, както бе започнал да свири, престана.
— Това е ужасно странно, грубиянино. Ако не ми бе ясно, щях да започна да използвам думи като съдба — не че съм желал да ми се месиш в съдбата. — Изсвири няколко акорда от бавен блус, остави ръцете си да се отпуснат отстрани на тялото му. — Лание и доктора — твърдиш, че са го правили на филм?