Той премести поглед към мен.
— Не съм безчувствен към жените, доктор Психология. Вероятно се възхищавам на тези създания повече от всички хетеротъпкачи.
— И какво още?
— Нищо повече. Поръчаха си няколко питиета, гугукаха си и после тръгнаха, без съмнение за някой мотел. Никаква далавера. След около една година лицето на мацето бе по страниците на всички вестници. И колкото повече научавах за случилото се, толкова любопитството ми растеше.
Покашля се отново.
— Имаше наркотици и много стрелба. Тя бе убита заедно с някакво приятелче, което се оказа неин брат. Вестниците ги изкараха големи пласьори. Тя имаше договор с едно от студиата на Белдинг, никога не бе участвала в какъвто и да е филм. Вероятно това бе силно доказателство, че е било само прикритие. Няма значение, че повечето играчи никога не са работели. И макар да бе момиче за парти, никой вестник не обели дума за това. И братът работеше в студиото, като сценичен работник. И двамата — слаба ракия. Въпреки това си бяха плащали за онова скъпичко теренче на Фонтейн — с десет стаи. Притежаваха модерна кола, живееха прекалено разточително. Вестниците вдигнаха голяма врява около скъпите й кожи и бижута. Много подробно описаха как тя и брат й са се издигнали от двойка дребни мошеници от Тексас — понеже те всъщност си бяха такива. Истинското й име беше Юлайлий Джонсън. Брат й бе гнусен малък боклук на име Кейбъл. Занимаваше се с уличните пласьори, които никога не доживяват до старини, но въобще не е прекалявал. Залагал е скромни суми. Съвсем не приличаха на онези страхотни пласьори, нали? Но управлението така го поднесе на вестниците, а те пък го глътнаха като бонбонче. Хероин за триста хиляди долара бе открит из къщата им — дяволски много за ония години. Обществеността повярва на това.
— Ти обаче, не.
— По дяволите, не. Никой не пласираше такова количество дрога южно от Фресно, без връзка с мафията — Коен или Драгна. Със сигурност не и една двойка дребни риби от Тексас, които нямаха никого зад гърба си. Проверих досието на брата — пияница и разюздан тип, разгулен живот, дребни кражби, насилие. Рекетьор. Никакви връзки с никого. Никой от улицата не го е виждал с марихуана в джоба. Цялата работа вонеше. А понеже Хюмъл и Де Гранцфелд бяха осъществили стрелбата, вонята се разнасяше до небето.
— Защо се зае с разследването, Елстън?
Кроти се засмя.
— За всеки случай си търсех опорна точка, но този път бе много страшно. Не исках да го докосвам. Още ми е заседнала буца в гърлото. Сега пък ти си се разровил отново, не е ли прекрасно?
— Как се е случило?
— Според твърденията, имало анонимно обаждане в „Метро Нарк“ за голямо количество наркотик в къщата на Фонтейн. Обаждането било прихванато от Хюмъл и Де Гранцфелд, които за подкрепа взели няколко униформени полицаи, но ги накарали да стоят навън, докато те двамата претърсват помещенията. На Западния фронт всичко е спокойно. И ненадейно — бум-бум. Униформените се втурнали вътре. Двамата Джонсън били разстреляни на късове върху пода в дневната. Хюмъл и Де Гранцфелд вече слагали етикетчета на гигантската доза наркотик. Версията на управлението е, че те почукали на вратата, били посрещнати с неприятелка стрелба, разбили вратата и се втурнали вътре покривайки с куршумна канонада всичко пред погледа си. Много умничко, а? Едно момиче за парти и дребен мошеник, заели се с наркобизнес.
— Някаква комисия за разследване на стрелбата? — попита Майло.
— Много забавно, грубиянино.
— Дори и след като жена е била разстреляна? Обикновено са много педантични в такива случаи.
— Това стана през петдесет и трета, времето на Макарти, страхотна кампания срещу наркотиците. Шефът изпитваше мания за преследване към всеки пласьор, дръзнал да се появи в училищен двор. А управлението представи Лание като страхотна пласьорка. Едва ли не, шибаната невеста на дявола. Хюмъл и Стики Вики не само че не бяха разследвани, ами ги превърнаха в герои — на пагоните им се появиха нашивки на майори.
Това е било през петдесет и трета. Точно преди Леланд Белдинг да се превърне в плейбой.
Годината на раждане на Шарън и Шърлий.
— Линда Лание имала ли е деца? — попитах.
— Не. Щях да го помня. Такива неща се появяват във вестниците. Защо? Да не сте попаднали на членове на семейството, готови за мъст.
— Мъст срещу кого? — попита Майло.
— Белдинг. Този фалшив тъпкач бе оставил навсякъде автографа си.