— Белдинг е мъртъв.
— „Магна“ продължава да съществува.
— Какво? Някаква корпоративна тайна ли? Това страшилище от хром и стъкло.
— Не, винаги участват хора. Винаги излиза, че хора са в основата.
След няколко пресечки той каза:
— Убийствата у Круз въобще не са подправени да изглеждат като нещо друго.
— Трудно е да стане с три трупа, затова пък Трап използва версията за убийство на сексуална основа. А може би убийството на Круз не е било част от плана, ако го е извършил Расмусен, както ние си представяме.
Лицето на Майло помръкна.
— Бих пийнал — каза той.
— На мене ми е рано.
— Не казах, че искам, а че бих могъл да го сторя. Описателно изявление.
— О, така ли.
— Какво ще кажеш за теорията на Кроти? Лание и брат й шантажират Белдинг и Нюрат.
— Клипът наистина показва, че Нюрат е бил рекетиран.
— Клипът. Ония двамата порно любители къде казаха, че са го открили?
— Не обясниха. Само твърдяха, че бил скъп.
— Бих се обзаложил. Хайде да минем покрай тях и да проверим дали не биха могли да са по-конкретни.
Карах към Бевърли Хилс и завих вляво при Кресчънт. Улиците бяха празни. Хората, които си позволяваха да рушат сгради за два милиона с цел да построят нови къщи за пет милиона, предпочитаха да стоят у дома и да играят със своите играчки. Паркирахме пред чудовищната зелена сграда на Фонтейн и слязохме от колата.
Прозорците бяха затворени, паркингът празен. Майло не получи отговор на позвъняването си. Опита отново, изчака няколко минути, преди да тръгнем обратно към колата.
— Последния път тук имаше четири коли. Ясно, че не са излезли да закусят наоколо.
Преди да може да ми отговори, от съседната къща се чу тракане, което привлече вниманието ни. Пълничко, чернокосо момче на около единадесет караше скейтборда си нагоре-надолу по алеята за коли, слаломирайки между три мерцедеса.
Майло му махна с ръка. Момчето спря, изключи уокмена и се загледа в нас.
Майло му показа старата си златна значка, момчето даде тласък на скейтборда и тръгна към нас. То отвори бравата на портата, мина през нея и се засили.
— Здрасти — рече Майло.
Момчето надникна да види значката.
— Ченге от Бевърли Хилс, а? — каза то с много тънък акцент. — Така ли е, чиче?
Косата му бе блестящо черна, лицето — кръгло и пълно. Имаше шина на зъбите. Бузите му бяха с едва доловим тъмен оттенък на кожата. Носеше червено горнище на анцуг, на което имаше неотменния девиз: „КАРАЙ СЪРФ ИЛИ УМРИ“ и широки червени шорти, стигащи под коленете. Бордът му беше от черен графит. Той завъртя колелцата му и продължи да ни се усмихва.
Майло скри значката и попита:
— Как се казваш, синко?
— Равизкхад Бижан. Шести клас.
— Драго ми е да се запозная с теб, Бижан. Търсехме хората от съседната къща. Да си ги виждал напоследък?
— Господин Гордън. Разбира се.
— Правилно. И жена му.
— Те заминаха.
— Къде заминаха?
— На екскурзия.
— Къде на екскурзия?
Момчето повдигна рамене.
— Взеха куфари — „Вюитон“.
— Кога стана това?
— В събота.
— В събота, вчера ли?
— Разбира се. Заминаха. И колите им пренесоха. С голям камион. Два ролс-ройса, гангстерския линкълн с бели калници и страхотния тъндърбърд.
— Качиха всичките коли на един камион, така ли?
Кимване.
— Имаше ли някакво име на камиона?
Неразбиращ поглед.
— Букви. Отстрани на камиона. Името на транспортната фирма?
— А, да. Червени букви.
— Помниш ли какво означаваха буквите?
Тръсване на главата.
— Какво са направили? Изгорели са? Бутнали са човек?
Майло едва прикри усмивката си. Наведе се и доближи лицето си до момчето.
— Извинявай, синко, не мога да ти кажа. Следствена тайна.
Ново объркване.
— Следствена информация, Бижан. Тайна.
Очите на момчето светнаха.
— А, тайните служби. Бонд. Джеймс Бонд.
Майло го гледаше строго.
Момчето ми хвърли един поглед. Прехапах устни, за да не се разсмея.
— Кажи ми, Бижан. По кое време в събота бяха натоварени колите?
Момчето започна да жестикулира с ръце, за да ни покаже вероятно, че е било в „Нула седем, нула, нула часа“.