Кърт Вонегът
Доклад върху ефекта на Барнхаус
Нека започна с това, че не знам къде се крие професор Артър Барнхаус повече, отколкото който и да било друг. Освен краткото, тайнствено съобщение, което намерих в пощенската си кутия на Коледа, не съм го чувал и виждал от изчезването му преди година и половина.
Нещо повече — читателите на тази статия ще останат разочаровани, ако очакват да научат как те биха могли да предизвикат така наречения „ефект на Барнхаус“. Ако имах желанието и бях способен да издам тази тайна, сега щях да съм нещо повече от най-обикновен преподавател по психология.
Бях подтикнат да напиша този доклад, защото професорът беше ръководител на научната ми работа и защото бях първият, който разбра за изумителното му откритие. Но въпреки че бях негов ученик, той никога не ми повери информацията за това, как могат да бъдат освободени и управлявани силите на ума. Той не желаеше да повери тази информация на никого.
Бих искал да подчертая, че терминът „Ефект на Барнхаус“ е творение на пресата и никога не е бил използван от самия професор. Терминът, с който той обозначаваше това явление, бе „динамопсихизъм“ или „сила на ума“.
Не мога да повярвам, че още са останали цивилизовани хора, които не са убедени в съществуването на такава сила, след като деструктивните й последствия могат да се видят във всяка национална столица. Струва ми се, че човечеството винаги е предугаждало съществуването на подобна сила. Открай време на всички е известно, че някои хора имат по-голям късмет с неодушевени предмети, като например зарове. Професор Барнхаус показа, че този „късмет“ е измерима величина, сила, която в неговия случай би могла да бъде огромна.
Според моите изчисления, по време на изчезването си професорът беше около петдесет и пет пъти по-мощен от атомната бомба, пусната над Нагасаки. Той не блъфираше, когато каза на генерал Хонус Баркър в навечерието на операция „Мозъчна буря“: „Както си седя тук, на масата за вечеря, съм доста сигурен, че мога да съборя всичко под слънцето — от Джо Луис до Великата китайска стена.“
Съществува разбираема склонност, да се гледа на професор Барнхаус като на свръхестествено явление. „Първата църква на Барнхаус“ в Лос Анджелес има хиляди последователи. Той не е богоподобен нито като външност, нито като интелект. Човекът, който обезоръжава света, е възпълен ерген, по-нисък от средния американски мъж и не обича физическите упражнения. Коефициентът му на интелигентност е 143 — добър, но в никакъв случай сензационен. Той е смъртен, като всички останали, и скоро ще чества четирийсетия си рожден ден. Здравето му е добро. Ако в момента е сам, изолацията едва ли го безпокои. Когато го познавах, беше стеснителен и предпочиташе компанията на книгите и музиката, пред тази на колегите и сътрудниците си.
Нито той, нито способностите му излизат от рамките на Природата. Неговите динамопсихични излъчвания се подчиняват на множество известни физически закони, които са установени за радиовълните. Едва ли сега има някой, който да не е чул „шума на Барнхаус“ по домашния си приемник. Излъчванията се влияят от слънчевите петна и промените в йоносферата.
Все пак, те се различават от обикновеното радиоизлъчване в няколко важни отношения. Сумарната им енергия може да бъде насочена към една-единствена точка, избрана от професора, и изпратена към нея, без да отслабва с разстоянието. В такъв случай, като оръжие, динамопсихизмът притежава някои сериозни предимства пред атомната бомба или микроорганизмите, ако оставим настрана факта, че не струва нищо, а позволява на професора да подбира конкретни индивиди и обекти, вместо да унищожава цели популации в процеса на поддържането на световния баланс.
Както каза генерал Хонус Баркър пред Комитета по вътрешните военни въпроси: „Докато не бъде открит самият професор Барнхаус, няма защита от Ефекта на Барнхаус“. Опитите да се заглушат или отслабят излъчванията, засега са безуспешни. Премиерът Слезак би могъл да си спести огромните разходи за „противобарнхауското“ си скривалище. Независимо от триметровия му оловен екран, Слезак на два пъти бе събарян на пода, докато е вътре.
Говори се за възможността да се изследва населението с цел да се открият хора със същата динамопсихична сила, като професора. Сенаторът Уорън Фауст поиска да се отпуснат средства за това миналия месец, със следната прочувствена декларация: „Който владее ефекта на Барнхаус, владее света!“ Комисарят Кропотник каза нещо в същия дух, така че започна нова скъпоструваща надпревара в нов тип въоръжаване.
Тази надпревара, поне, има и своите смешни страни. Най-добрите комарджии в света се ползват от вниманието на правителствата, сякаш са ядрени физици. Може би на земята има неколкостотин души с динамопсихични данни, включително и моя милост, но без да познават техниката на професора, те не могат да станат нищо повече, от деспоти на игралната маса. Ако я познаваха, щяха да са им необходими поне десет години, преди да се превърнат в опасни оръжия. На самия професор му бе необходимо толкова време. Този, който владее ефекта на Барнхаус, е самият Барнхаус и това положение няма да се промени още известно време.