Знаех, че Томас няма нужда да ме докосва, за да се храни. Мирча не беше казал на Приткин, но господарите не се нуждаеха от осезаем контакт. Всеки от тях можеше да ме пресуши от другия край на стаята, изтегляйки невидимо живота от мен, микроскопични частици, които нямаше да бъдат видени или забелязани от никого. И ако те бяха толкова добри, колкото Мирча, нямаше да има никаква рана или каквато и да е друга издайническа следа, които да покажат, че кръвта е открадната. Не мислех, че Приткин би реагирал много добре на тази пикантна информация, особено с това изражение на преследване и паника, което все още беше изписано на лицето му. Той приличаше на човек, който сега се събуждаше от сън и се намираше обкръжен от чудовища.
Можех да го успокоя, ако би повярвал на нещо, което бих казала. Повечето вампири не биха могли да се хранят лесно от него, ако въобще можеха. Неговите защити бяха изключително силни — той трябваше да ги удържа, докато Рейф завършеше демонстрацията — а тренинга му би го предупредил, че някой го заплашва. Но нормалните хора нямаше да забележат нищо, освен леко чувство на летаргия. Вампирите оставяха ухапани тела след себе си само по филмите или ако отправяха предупреждение. Със сигурност Тони скоро щеше да получи няколко.
Луис-Цезар реши, че Мирча се е забавлявал достатъчно.
— Ако сте толкова заинтересован от навиците ни, маг Приткин, аз ще ви препоръчам няколко отлични трактата, за да ги изучите. Сега не е време за това. — Той огледа колегите си. — Денят отминава, а нощта ще е богата. Може ли да продължим?
Мирча наклони глава и се изтегна елегантно на кушетката спирайки, за да свали сакото си и да го хвърли върху масичката за кафе. Той разхлаби яката на ризата си, сякаш стаята внезапно бе станала прекалено гореща. Ризата беше изработена от плътна нежна коприна по китайски образец, която се закопчаваше с малки пръчици вместо с копчета. Материалът излъчваше сияние, което те караше да пожелаеш да прокараш ръце по него, за да провериш дали е толкова нежен, колкото изглеждаше. Костюмът му бе абсолютно, еднообразно черен, но на него представянето в по-незначителен вид проработваше. Той беше като проста рамка около красива картина: всичко, което виждаш, бе абсолютното въздействие, което бе зашеметяващо. Разхлабих малко халата си. Той беше прав — стаята бе прекалено гореща.
Кожата на Приткин бе придобила цвят на стара гъба. Помислих си, че най-накрая част от нещата започваха да му се изясняват. Той се обърна към Мирча.
— Можете ли да създавате нови вампири по този начин? Можете ли да призовавате жертвите си?
Прехапах устни. Приткин определено е бил на обяд, когато Вампир 101 е заседавал. Невежеството му изглеждаше странно, при положение че Кръгът го бе изпратил в Сената като свой представител. От нещата, които маговете бяха разказвали при Тони, бях останала с впечатлението, че маговете воини бяха различни видове, всеки от които се специализираше в различна категория — вампири, превръщачи, демони, феи и магически същества като дракони. Това ме накара да се чудя каква беше неговата специалност.
Луис-Цезар се намръщи, може би и той мислеше за същото, а Мирча ме повика с театрален жест.
— Ела при мен, Касандра — каза гръмко. — Заповядвам ти!
Обикновено лекият му акцент се бе увеличил и той звучеше подобно на Бела Лугоши5. Аз се усмихнах, въпреки себе си. Чувството за хумор на Мирча бе изключително ужасно, но помогна за намаляване на напрежението.
Сгуших се в мекотата на претрупаното кресло.
— Благодаря ти за предложението, но тук съм си добре.
В действителност кушетката изглеждаше доста по-привлекателна в момента, което направи оставането на мястото ми много добра идея. Знаех прекрасно, че част от проблема ми е следствие на храненето, но Мирча щеше да го изтълкува по свой начин. Нямах нужда от повече усложнения, особено с член на Сената. Той можеше искрено да ме харесва, но накрая щеше да направи това, което му нареди Консула. Всички щяха.
5
Бела Лугоши — актьор, изиграл за пръв път ролята на Дракула в екранизацията от 1931 година. — Б.пр.