— Аз не съм то — казах му, като стоях извън обсега му. — Не знам какво си мислиш, че се случва тук, но не съм заплаха за теб.
Той се засмя, по-скоро сподавен звук, предвид обстоятелствата.
— Разбира се, че не. Прекалено съм стар, за да заинтересувам една ламя. Проследих онази, която убих, по телата на двайсет деца, които тя бе използвала, за да поддържат мерзкото си съществуване. Няма да позволя това да се случи отново.
Потиснах гнева си и се обърнах към прозореца, отдръпвайки тъмната завеса, за да видя равен, червеникав пейзаж и бледо синьо небе. Беше се събрала група около дупката, оставена от гранатата, но никой не ни безпокоеше. Обърнах се обратно към това изпълнено с омраза лице.
— А какво ако грешиш и аз не съм някое зло нещо? Не би ли искал да знаеш със сигурност, преди да ме убиеш?
— Вече знам. Никой човек не може да направи това. Невъзможно е.
— Преди няколко дни щях да се съглася с теб. Но сега е различно.
Беше ми трудно да срещна очите му. Никой никога не ме бе гледал с толкова много омраза. Тони искаше да ме убие, но можех да се обзаложа, че ако някога ме хванеше, очите му нямаше да изглеждат по този начин. Той ме считаше за голямото си огорчение и път за подпечатване на сделка, а не като въплъщение на злото. Въпреки че знаех, че Приткин греши, се чувствах виновна и това ме подлуди по начин, по който неговата физическа атака не бе успял. Не бях смъртоносна лунатичка.
— Каза, че си преследвал подобни неща и преди. Няма ли някакъв тест, който да използваш и който да те убеди, че си прав? Или убиваш всеки, който подозираш от пръв поглед?
— Има тестове — каза Приткин през стиснати зъби, сякаш дори разговорът с мен бе мъчителен. — Но твоите вампирски съюзници няма да ги харесат. Те включват светена вода и кръстове.
Погледнах Мирча с удивление и той завъртя очи. Какво по дяволите бе чел Приткин? Шибаният Брам Стокър? Демоните може и да се страхуваха от свещени предмети, но не и вампирите. Фамилният герб на Мирча беше дракон, символът на смелост, прегърнал кръст, знак за католическата вяра на семейството. Той украсяваше стената зад неговия стол в Сената, но предположих, че Приткин е бил прекалено зает да ме зяпа и не го е забелязал. Помислих си, че някой му е обяснил, че вампиризмът е подобен на ликантропията и следователно — метафизична болест. Но се съмнявах, че той би повярвал, че легендите, които твърдяха, че във всеки един нов вампир се е въплътил демон, са се зародили поради истерията на Средновековието. Изглежда Приткин виждаше демони навсякъде, независимо дали имаше такъв или не. Всъщност, единственото оръжие от арсенала на Холивуд, което наистина действаше върху вампирите, бе слънчевата светлина — за по-младите вампири — пробождането с кол и чесънът, а последното действаше, само ако беше включен в създаването на защитен страж. Ако просто го окачите пред вратата си, той няма да има ефект — по дяволите, Тони го обожаваше върху брусчетата си с малко зехтин. Мирча не ми беше от помощ; той само ми се хилеше.
— Само да отбележа, че винаги съм си мислел, че най-малко любимите ми неща са лошото вино и безвкусната мода. — Той се усмихна търпеливо на изражението ми. — Много добре, dulceata. Мисля, че можем да намерим няколко кръста наоколо. И ако не греша, Рейф има няколко шишенца светена вода.
Рейф се приближи със своята кутия. От нея се чуваше такъв шум, сякаш вътре имаше семена от мексиканското растение Sebastiania pavoniana6, които се опитваха да излязат и всички ние я погледнахме колебливо.
— Не съм съгласен с това — каза Томас. — Аз бях натоварен от Консула да защитавам Каси. Какво ако той лъже и тези неща съдържат киселина или експлозив? Знаете, че не можем да му вярваме.
— Никога не вярвай на маг — съгласи се Рейф, сякаш гласувахме за нещо.
— Аз ще ги проверя — каза Луис-Цезар и издърпа едно шишенце толкова бързо, че нямах време да го спра. Той не го изсипа върху плътта си, както почти се страхувах, че ще направи, а набута затворената стъкленица под носа на Приткин. — Смятам да го изсипя на ръката ти. Ако не е безопасно, ще бъде добре да ми кажеш сега.
6
Sebastiana pavoniana — вид растение от рода на Вълчето мляко; използвано е от индианците в Мексико като отрова за намазване на върховете на стрелите. — Б.пр.