— Тогава защо взе тази котка? — полюбопитства тя.
Лусиен й отправи още един раздразнен поглед.
— Никога ли не спираш да задаваш въпроси?
— Ако човек спре да задава въпроси, той спира да се учи, Лусиен. Та защо взе Оумен?
Лусиен примирено поклати глава и насочи вниманието си към метенето на парчетата.
— Когато попаднах на Оумен, аз бях прокълнат изгнаник. Не можех да търпя компанията на простосмъртните и почувствах, че котката ще ми бъде интелигентен спътник. Освен това...
— Освен това какво? — подкани го Ариел, когато Лусиен изведнъж млъкна.
Той се напрегна и в един миг Ариел си помисли, че няма да й отговори, но след това додаде:
— Освен това е мелез.
От всички обяснения, които Лусиен й бе дал, това й се стори най-проясняващо, защото казваше всичко, което трябваше да знае за него. Той беше мелез и заради това не бе намерил място в сборището. Но когато са го прокудили, той не е успял да намери мястото си и в света на простосмъртните. Останал сам, той бе си избрал спътник, който споделя неговото проклятие.
Почувства жалост в сърцето си, но предпочете да не казва нищо. Един магьосник никога не би приел състрадание от една простосмъртна, а в ума си той беше магьосник. Ариел се зачуди дали той някога щеше да се примири с простосмъртната си половина. Дано, защото тя инстинктивно чувстваше, че Лусиен няма да намери покой, докато не го направи.
— Е, сигурна съм, че щом обясниш ситуацията на Оумен, тя ще ти прости за... неблагоразумието — рече тя.
Лусиен смете последните останали парчета в лопатата и я изсипа в кофата.
— Не я интересуват обяснения. Избяга и добре направи.
Въпреки думите му, Ариел чувстваше, че бягството на Оумен бе засегнало Лусиен, но отново се отказа да му каже нещо. Имаха достатъчно спорни въпроси за обсъждане, за да влизат в пререкания по повод на чувствата му към домашната му любимка. Освен това беше сигурна, че котката ще се завърне. Щом чувствата й към Лусиен бяха толкова силни та бе причинила толкова поразии, тя не би го изоставила завинаги. Всъщност Ариел предполагаше, че в мига, в който си тръгне, котката щеше да се върне.
Беше останала цяла само една чаша за кафе. Ариел прекоси стаята, вдигната кафеварката от пода и се зае да прави кафе. По някакво чудо тостерът бе избягнал погрома, така че можа да изпече няколко филии, докато кафето завираше. Докато стане готово, Лусиен бе събрал малкото останали чинии, бе прибрал тенджерите и тиганите и бе изправил столовете.
Настаниха се на масата и Ариел се опита да намери дипломатичен начин да засегне темата за отказа му да вземе обратно кристала си.
Лусиен я изпревари, преди да е казала нещо.
— Ако искаш да разбереш защо отказах да взе кристала, просто попитай.
Очевидно четеше мислите й.
— Нали знаеш, Лусиен — намръщи му се тя, — че четенето на мисли е грубо нарушаване на личната неприкосновеност?
— Както и задаването на лични въпроси, но това не ти пречи постоянно да ми досаждаш с тях — отвърна той, като се облегна назад и кръстоса ръце пред гърдите си.
— Има голяма разлика между това, което правя аз и това, което правиш ти — защити се тя. — Нямам как да ти попреча да влезеш в ума ми. Но ти, обаче, не си задължен да отговаряш на въпросите ми.
— Откъде си толкова сигурна?
— За какво да съм сигурна? — озадачено попита тя.
— Мисля, че ще ти помогна да разбереш и, за да спестя малко време, ще ти отговоря на въпроса, преди да си го задала. Не взех кристала поради две причини. Първата е, че докато той е в теб, можеш да ме призовеш в мига, в който почувстваш нужда от мен. Другата е, че преди да отидеш в града ще ти направя магия, която ще позволи на кристала да действа подобно на видео-камера и да запише всичко, което видиш.
— Искаш да ми направиш друга магия ли? — наостри се тя.
— Не се безпокой, Ариел — мрачно се усмихна той. — Тази магия няма да има продължителен ефект. Просто едно заклинание, което ще изчезне, щом се върне в къщи.
— Защо искаш да запишеш всичко, което видя в града? Мислиш ли, че някъде там е скрит брат ми?
— Би било твърде опасно да го държат толкова близо до хората — поклати глава Лусиен, — но Гейлън сигурно е оставил някой да го пази. Можем да разберем кой е пазача, като видим кой липсва в града. Ето защо искам да погледнеш към всеки човек във всички магазини по улицата, дори ако той ти се струва най-обикновен турист. Колкото повече запишеш, толкова по-голям шанс ще имаме да стесним кръга на търсенията си.
— Може би още сега мога да стесня кръга на търсенията ни — възбудено рече тя. — Вчера в ресторанта попаднах на един мъж. Имах странното усещане, че го познавам. По някаква причина почувствах неустоимото желание да докосна кристала. Щом го направих, видях неясната картина на брат ми разговарящ с непознатия. За съжаление избяга, преди да успея да поговоря с него, но сигурно той пази брат ми.